Камбаните са забравеният туристически уникат на София

венецуелската камбана е загубила парче от себе си, пък и не е единствената. И символите на други латиноамерикански и африкански държави са пострадали. Първата камбана след 1989 г. е поставена от името на  Ватикана. Тя е донесена лично от папа Йоан – Павел Втори при неговото посещение за извинение през 2002 г. Българската камбана тежи 1300 кг в чест на 1300-годишината на нашата държава. На места липсват донесените по време на четирите международни детски асамблеи камбани.

Още с влизането от малкия парк през стълбите към монумента, погледът спира върху важна табела. Тя позволява само на хлапетата да бият камбаните. Поривът обаче е неудържим и вероятно по тази причина наоколо надписите са по-благосклонни към възрастните. Забраняват само силното биене на камбани.

За огромно съжаление, музикалните композиции, които майстори перкусионисти изпълняваха преди години, вече не забавляват посетителите. Навремето централната камбанария образуваше нещо като оркестър с различните „гласове” на различните „инструменти”, разположени на върха й. Звукът на отделните камбани се сливаше в уникална музикална хармония.

Това е още една изпусната туристическа атракция, която можеше да прави милиони евро годишно за София, която бележеше голям ръст на туристите, но не им предлага нищо особено, камо ли пък нещо уникално за посещение.

Не личи Министерството на културата, чиято собственост е този единствен по рода си в света комплекс, да полага грижи и за парка, който е обградил монумента. Той даже е орязан над три пъти по площ – от 380 на 105 дка, като в съседство са построени три затворени жилищни комплекса.

Все пак поне монументът не е сринат със земята, което се е предвиждало преди 24 години.

Приятната разходка до Камбаните е интересна, както за софиянците, особено за по-новите жители на милионния град, така и за неговите други гости, идващи от наши и чужди места, много от които дори не подозират за неговото съществуване.