Зорница, която беше Динева: Давах последните си пари за семинари, но съм благодарна, че открих Психологията и тя ме спаси

без пари би било трудно и плашещо. Въпреки че съм от хората, за които пътеводната светлина винаги е била животът. А в живота ми най-голямата съставка е била и ще бъде любовта ! Любовта във всичките й измерения - красивата и истинската! Винаги трябва да избираме живота, но и да имаме отношение към парите . И с тези пари да помагаме, да се изучаваме и да израстваме. Тогава ще има вълшебства и тогава самооценката ни ще бъде подплатена.

Благодаря Ви ,че сте се вгледали в мен и сте видели много повече от една многодетна майка! Пътят, разбира се ! Всеки резултат, добър или лош, е следствие на изминалия път. Изобщо, възможно ли е да има резултат ,ако няма път ? Учила съм се от пътя на много хора. Известни и безизвестни. Черпила съм знания, анализирала съм и даже съм прилагала опита им. На всички тях пътят е бил трънлив, труден, понякога - доста тъмен. В моя път досега също е имало много трудности и много тъмнина! В пътя ми досега - Зорница на 41 - се е налагало да лекувам и да отработвам много травми. Започнах първо с тези от детството и моята лична травма - страха от изоставяне! Майка ми и баща ми се разделят на моя рожден ден на 1 годинка. После се наложи в годините да отработя болката, обидата, унижението, неискрените взаиимоотношения и най-разрушителния страх  - онзи, който в Библията пишело ,че е един от най -големият грях  - страха от смъртта!  В живота си срещнах и много предателства и разочарования. И всичките тези преживявания правят пукнатини и оставят дълбоки рани, но не онези от порязване, а от раните, които се причиняват на сърцето и душата ни! Физическите ни рани се лекуват дори сами. А тези другите разпиляват психиката ни. Как може да се излекуваме ли? Най -вече сами! Ние сме си най-големите лечители, защото никой не ни познава толкова добре .Това ме насочи и към психологията. Само да знаете колко и какво ли не направих да се съхраня и да се успокоя! Давала съм си последните пари за терапии и семинари. Но имаше полза и смисъл ! И то огромен смисъл .Това човек да инвестира в знания не може да бъде сравнено с никоя луксозна материална придобивка. Гледам жени които харчат парите си за ботокс и силиконов бюст, а дори не им хрумва ,че би било прекрасно, ако отделят средства за израстването си в духовен план. Не ги съдя, просто наблюдения . Трябва да израстваме и да се усъвършенстваме като човешки създания. Трябва да вникваме все повече в това какво е карма, родова карма, травми , чувства , страхове и емоции. Какво е прошката ? Да се научим истински да простим, а не да се залъгваме ,че уж сме го направили! Прошката е сила ! Прошката е за големите духом! Прошката е смирение и тя е най-вече за нас, а не за острещния! Защото, ако не го направим, ще се изпълним с омраза и злоба , която ще ни разруши . Сега си дадох сметка колко много работа съм свършила да поправя усещането си за това ,че съм се чувствала ,,незначителна” и колко много съм се подценявала. Колко труд, за да вдигна в собствените си очи самооценката си. Мисля ,че успешно се справих ! И винаги ще бъда благодарна до края на дните ми на всички лечители и свещени места,на които съм  търсила спасение. Гордея се със Зорница! Тя вече по малко се страхува, тя е един всеотдаен родител, трудолюбива и достойна дъщеря!Тя е една достойна българка! Аз не съм изминала пътя ми, силно моля да съм спряла по средата и да имам още толкова години в живота си ,за да служа, да помагам и да оставя следи след себе си!

Как коментирате поетичната фраза: "върхът е цел, но не и смисъл"?

 Винаги трябва да имаме цел. Винаги! Целта е действие. Целта е живот ! Нямаме ли цел, дори и такива от малките цели за деня - пропиляваме времето си. Аз лично, когато нямам цел, нямам и вдъхновение и потъвам. Потъвам толкова надълбоко ,че стигам дъното. Изпадам в апатия, след това идва ред на самосъжалението и започвам да тъгувам. Депресия! Не трябва да го позволяваме ! Или ако се случи, да не стоим дълго в това състояние. Затова се стремя максимално бързо да се издърпам за косата като барон Мюнхаузен и с помоща на всички сили, лечители и вдъхновители в тази сфера, да се справим. Въпреки че съм имала период няколко години да бъда така - безцелна. Даже мога да заявя, че си отглеждах страха и той ставаше все по -голям. Бих го описала като октопод, който пуска пипалата си и отравя дните и нощите ми. Уплаших се най-много, когато отказвах да карам кола, а аз толкова много обичам да шофирам. Религииите, които изучих, също много силно ми помогнаха. Помогнаха ми да усиля вярата си! Онази вяра, с която се раждаме и умираме, но изгубваме някъде по средата. Когато има цел, има и връх, а когато постигаме красиви цели и сбъдваме мечти, имаме повече изкачени върхове и следователно се създава смисълът. Онзи красивият и вълшебен смисъл, който ще ни придаде стойност. Пробуждането не е пътуване за хора със слаби сърца . Пробуждането е смирение. Пробуждането е да наведем глава. О , да ! Поставяни сме на колене много, много пъти . В пробуждането има много сълзи, които трябва да бъдат изплакани и преживени! Често си мисля ,че единственото нещо, което притежаваме и ще вземем със себе си, са нашите преживявания - грозни, красиви, разтърсващи и кардинални. Пожелавам на тези специални хора, които ще отделят от времето си, да ме прочетат, да имат много здраве,спокойствие, обич, вяра и най - великото чувство - Любовта!

Борис Ангелов