НЕ! Da Massimo, където дори не знаят какво е талята

картинки – не твърде апетитни, но това вече е въпрос към фотографа, дизайнера, предпечата, печата и одобрилия работата на всички тези звена собственик.

След кратка разходка до подходящата за смесен магазин, но не и за ресторант хладилна витрина, се връща и казва: „Готвачът знае какво е талята, но няма да направи”.

Това е, при положение, че менюто изобилства от телешко, а талятата не е нищо повече от същото, нарязано по определен начин. Пък, както се пее в песента на Окуджава: „Мы за ценой не постоим” ( „няма да се пазарим за цената”). Не би било трудно за персонала. В заведението няма друга заета маса.  

Поръчваме, за да няма затруднения, елементарна паста (колкото пармиджано са сложили – толкова, не се полага „луксът” да се достави на клиента купичка с настърганото сирене, както правят дори в евтините италиански кръчми по света и у нас), преди това салати – не особено щедри предвид цената си, както и тирамису (дори този наш златен стандарт е далеч от Топ 5 в София).

Един скромен по състав и с неголеми порции обяд за двама, полят само с вода, но струващ над 100 лева без бакшиша, който и не се заслужава. Ако беше с алкохол, щеше да мине 150 лв., а при вземане на телешко – поне 250-300 лв.

Пък после някому били скъпи билетите по 35,50, 100... лева за Малкович и Дапкунайте. Моля?