50 г. без най-легендарния външен министър на България

На 13 декември 1971 г. загина най-важният външен министър на България, уредил сложните отношения с Гърция и Турция, въпреки че по негово време ние сме в соцлагера, а те са в НАТО. Смъртта на Иван Башев остава мистерия, като официалната версия е, че той измръзва при преход на Витоша. Роден е през 1916 г. в София, завършва Дойче шуле, а после и Юридическия факултет на СУ, през 1943 г. заради антифашистките си убеждения е изпратен в концлагера Еникьой. След 1944 г. става секретар на Световната федерация на демократичната младеж в Париж. От 1957 до 1961 г. е първи заместник-министър на просветата и културата и по негово време, преди Людмила Живкова, започва превръщането на културата във визитка на България. Първи изнася трайкийско златно съкровище, показано в Швейцария и Франция, урежда гастроли на български певци, хорови и танцови ансамбли в цяла Европа, отвъд Желязната завеса, което десетилетия след това носи слава на страната. По тази причина, след пенсионирането на предшественика му Карло Луканов, през 1962 г. е избран за външен министър.

Друго голямо негово постижение е дъщеря му Миряна Башева – известна поетеса през 70-те, 80-те и 90-те години, журналист в 24 часа и Сега в новия век, автор на някои от най-забележителните текстове за песни – от Нека да е лято, през химна на София – Булевардът (с лиричния ритъм), Тече, всичко тече, И замирисва на море, Къде са ми детските книжки,  Заклинание/Мъко моя, Дано, Безнадежден случай, Тежък характер, Събота, късен следобед, Как си ти, Ако имаш време и много други. Сред които и химнът на СДС от 90-а година Докога все така ще я караме/Молитва за България – прекрасна и пророческа песен за целия преход, особено към финала:

Защо не заминем нанякъде,
дай да си купим билети.
Има толкова влакове, кораби, самолети.
Къде ми е остров Ява,
къде ти е остров Малта?
На сън не ни се явяват,
на яве още по-малко.
Докога все така ще я караме,
докога, докога, докога?
Господи, дай на България,
път, светлина, свобода!
На сън все стихийни бедствия,
на яве яма след яма.
Колко превозни средства
и в нито едно ни няма.
А някъде, някъде, някъде,
хората все са на път.
Ние седим и чакаме
сам да ни дойде светът.

Кирил Пламенов