60-градусов ром и Деспасито от родината му: Карибски истории 2

Пуерто Рико нарича себе си Родината на рома, което може и да е спорно, но безспорен факт е, че 85% от производството на тази напитка в целия свят идва от този неголям остров. Ще разкажем подробно личен опит по темата, но не и преди да напомним още нещо, с което това място, влязло в главите ни още като хлапета с песента на Леа Иванова за Чико от Пуерто Рико: най-гледаната и най-слушаната песен за всички времена Деспасито, която гони 10 МИЛИАРДА ПРЕВЪРТАНИЯ В YOUTUBE , е не откъде да е, а от бедняшкия квартал Ла Перла на столицата Сан Хуан.

Идвам на острова с кораб, минавайки бавно и полека покрай двете крепости на върха на стария град. Разглеждам ги от морето, за да не се налага буквално да „долазвам” до тях в жегата, която тегне над Сан Хуан.

19-етажният ни кораб спира точно пред хотела Румбао, само на 9 нива, в чийто бар група травестити и един слабичък и далеч по–нисък от тях фотограф правят фотосесия и явно подготвят парти за вечерта.

Рецепционистката дава карта, а портиерите – млади и повече от спокойни, които иначе не си дават много зор, са озарени да помогнат с ценни съвети на чуждите гости.

Минавам покрай магазина на Coach, който е повече от грандиозен на фона на малкия стар град, стоящ срещу огромния трон на Пуерто Рико, сложен, така че да открива най-добрата панорама за снимки и селфита с изглед към морето, по-точно към Океана.

Първото площадче – градинка по пътя открива една от прекрасните тайни на града – чудесната розова къща с надпис La Casita или къщичката, която се оказва прекрасен бар за ром.

Набелязвам посещение вечерта, докато обедното слънце жули здраво, а аз трябва да поема нагоре по хълма, за да се гмурна в живота на Пуерто Рико.

Всяка улица, която хванете, води до една от двете крепости – настрани или нагоре. Страничните са наречени Крепост, Слънце, Луна, не можете да се изгубите, пък и има нещо романтично в названията. И нещо астрологично, хахаха...

И на всяка е пълно с всякакви магазини и барове, излезли от стара и отдавна отминала епоха, независимо, че къщите до една са неотдавна боядисани и изглеждат доста добре.

Впечатлението е като за една стара Хавана, която обаче американците са пипнали, за разлика от разападщия се оригинал.

Докато си вървя излизам на оградата, която пази местната власт от народната любов, пред която пенсионер протестира с трогатален плакат с дълъг надпис. А до него за първи път виждам сладоледчия, който приканва с голям звънец – като ретро училищен, в ръка клиенти за своята количка.

Вляво се излиза на параклис на каменна тераса над океана – още една невероятна панорамна позиция с несравним изглед. Вдясно се излиза на едно от местата, които всички гидове цитират като задължително за посещение – Градината на гълъбите.

Неясно защо, но точно тук се събират огромни количества от този тип птици. Тук родителите водят децата си, а те се състезават колко повече гълъби могат да съберат върху ръцете си.

За „големите” е предвиден прекрасен артистичен бар с богата декорация в края на градинката, също с чудесна панорама.

Връщаме се обратно, за да видим и централния площад.

Прави впечатление, че извън него по всяка улица, по която свърнете, кще усетите не просто аромат, а цели облаци от мирис на трева.

Вляво по баира се оказвате на платото точно над махалата Ла Перла, където никой не съветва да ходите, ако не сте група от поне 6-7 души, защото местните не се шегуват, а ако ги видят нашите локалчета ще избягат с 200.

Повечето хора не слизат, въпреки видните от високата позиция бойни кръчми, включително покриви, изкушаващи с доста по-ниски цени, отколкото има в центъра.

Снимат се на фона на високата крепост, на крайбрежната улица с шарени къщи. Една от златистите води към възтясна уличка, пешеходна и изпълнена със столовете и масите на нагъчканите заведения, като някои от посетителите, метнали по 2-3 рома, танцуват на фона на звучащото навред латино.

Което ме подсеща, че вече мръква и е крайно време да поема обратно надолу към пристанището.

Въпреки че ретро дизайнът на интериора на Къщичката на ромовете е интересен, избирам да седна навън и то на самия бар.

Поръчвам ром и барманът веднага поема в ръка бутилка Бакарди.

„ООНе”, казвам аз. Този съм го пил, искам нещо по-интересно, което го има само тук или поне не е популярно в Европа.

И той ми налива едно малко от Don Q - някаква резерва - той, а не Бакарди е най-обичаният и най-продаваният ром на острова на рома, докато ми разказва кой бранд в какви бъчви отлежава. Сипва ми да пробвам мъничко Ron de Barilitto, който също е доста добър.

После нарива и един-два пръста Ron Pepon. Казва, че го прави, за да усетя истински, био, органик и изцяло направен с пуерторикански съставки ром. Впечатлявам се: на бутилката на ръка е записана реколтата – 2024, както и номерът на бутилката:1386 от 1512. А машинно на етикета са описани градусите - 45.  

По тоя повод разправям как един приятел ме черпи с някакъв британски ром, който ми се стори доста сгряващ. А когато погледнах внимателно, видях, че е 54 градуса.

Барманът казва – тогава ще опиташ още нещо.

Сипва ми съвсем малко Carjaker’s. Пита ме – как е?!

Мек е, силен, без да се усеща спиртен вкус.

„Погледни градусите на етикета”, призовава барманът. Извъртам бутилката, докато намеря числото. И вдигам вежди, когато го съзирам – 60 градуса!

Докато пробвам и си гледам морето пред мен – цял океан, приятното отпускане ме убеди да се върна в Пуерто Рико и вече съм резервирал следващото пътуване, да е живот и здраве!

Сметката не е малка, но бих дал и двойно, защото се чувствах прекрасно и научих куп нови неща, които няма смисъл да изреждам сега.

По американски тертип, когато човек плаща с карта, автоматично му излиза да опише и бакшиша, който иска да остави, извън фиксираните 20%. Барманът го заслужава...

Карибските ни истории продължават с инфо къде са най-прекрасните плажове в света и в частност - на Карибите, с островите на светците Мартин и Бартс. И с още много места, които всеки трябва да посети, когато има възможност, защото са най-пълното доказателство, че клишето е вярно: има кътчета или късчета от Рая на земята.

Борис Ангелов