ЮНЕСКО не забранява ските в Пирин

ЮНЕСКО не забранява, а и не може да забрани, развитието на ски зоните в Пирин. Това заяви Кишоре Рао, директор на Центъра за световното природно наследство при посещението си в България по покана на Министерство на околна среда и водите. Той констатира, че „съоръженията в Пирин са изградени по природосъобразен начин и не увреждат Националния парк като Обект на световното природно наследство. Решението дали да бъдат включвани или изключвани нови територии е единствено от компетенциите на българското правителство“.

На 15 юли 2015 официална делегация от Министерство на туризма и Министерство на спорта провежда среща в централата на ЮНЕСКО с господин Кишоре Рао. Срещата е организирана и в присъствието на постоянния представител на България в ЮНЕСКО, господин Александър Савов. За резултатите посланик Савов изпраща официална грама до Министерство на външните работи, Министерство на околна среда и водите, Министерство на туризма и Министерство на спорта, която получихме по Закона за достъп до обществена информация.

Основната тема на срещата е предварително представяне и съгласуване на разработвания план за управление на Национален парк Пирин. Това се налага, поради „голямото желание на местните общности от Югозападна България да развиват различни видове туризъм“. Било е разгледано и обсъдено разумното предложение на българската страна, проектираните нови туристически зони да бъдат изключени от ЮНЕСКО, по установената в Европа практика, а допълнително да бъдат включени далеч по-големи територии от Пирин. Така се запазва и дори се увеличава площта на защитения Обект.

Според приложената грама на посланик Савов, Кишоре Рао отбелязва, че „това по принцип е възможно, но би следвало новите територии да имат консервационната стойност на изключените зони.“ Г-н Рао предлага България да покани съвещателна мисия от Международния център за опазване на природата или да проведе съвещание в централата на IUCN (основният консултативен орган, правещ оценка на състоянието на природните обекти, плановете за управление, номинациите на нови обекти или такива, които предвиждат промяна на границите на съществуващите обекти).