Бакшишът дошъл с чая като благодарност за бързо обслужване

В първите седмици след коронакарантината, келнерите у нас правеха смели закръгляния на сметките - например от 15 на 20 лв., защото 3-месечната пауза на бакшишите им се отрази тежко - те представляват над три-четвърти от парите, които вземат. Нещата се поуспокоиха, така че в курортния сезон е интересно да научим историята на този данък обслужване, който плащаме ние - клиентите. Всичко започва в Англия преди около три века. Поводът е изненадващ - масовото зареждане с чай, който става най-модната напитка, когато империята придобива колонии на изток, откъдето идва това растение. Търсенето в заведенията е толкова голямо, че хората си плащали да имат предимство в поднасянето на най-благородното за онова време питие. Всъщност, изисканите дами и господа преди това никога не били посещавали заведения - там се отбивали само долните прослойки на обществото - моряци, проститутки и престъпници. Чаят променил публиката и облика на заведенията, качило се нивото. И персоналът, понеже собствениците не щели да дават съответното заплащане, намерил начин да се порадва на този напор. Бакшишът се плащал в кутийки, оставени на видно място, за да бъде почетено от клиентите бързото обслужване. Това днес го има до касите на веригите за бързо хранене. 

От онези отдавнашни времена преди 3 века в някои езици като руския и до днес думата, която при нас е турска и означава "давам допълнително", се корени в названието на чая. Путин и неговите сънародници викат на парите, които се оставят на келнерите "чаевие".

В различните цени обичайните бакшиши са различни. Русия, която споменахме, е единствената, където те се смятат за незаконен доход - в България също имаше подобни идеи миналото лято на бившия министър Владислав Горанов, който искаше да се купуват касови апарати за всеки келнер и за добавените от клиентите пари да се издават бележки, да се взема данък печалба и ДДС. В Италия пък местните хора не дават бакшиши. Ако са супер доволни, традицията е забавна - вика се с пръст келнерът, а той задължително има джобче на ризата, в което се пускат една-две-три дребни монети - по 1 или максимум 2 евро. За сметките от над сто-двеста евро това, разбира се е нищо.

Не само у нас, но и в цяла Източна Европа обичайният бакшиш е 10 процента. В буферната между нашата и Западната част на континента Австрия, предвижданите добавки са от 3 до 6%. Испанците са по-дашни - до 15 на сто.  Най-голяма щедрост се проявява в без друго супер скъпите заведения на Ню Йорк, където бакшишът достига невероятните 30% и е неписан закон.