"Кво има за вечеря?", навъсено пита синът ми. "Балканско суши", отговарям.
Няма как да не е навъсен, станал е в ранния следобед, защото цяла нощ се е зомбирал пред компютъра. Все пак - събота е. Само че аз няма как да сготвя по интернет и да му пусна кюфтета по принтера. Затова станах рано, свърших сума работа и дори направих балканско суши. Всъщност сърми с лапад - ориз, пресен чесън, див чесън, копър, сушени домати. Концепцията е същата като в японската кухня, само че на нашето родно суши не му трябват вкусови патерици като уасаби и соев сос, за да бъде вкусно.
Какво?! Какво суши? Синът ми вече се е събудил напълно. Навежда се над тенджерата и отсича: хубаво мирише, но това не е суши! Защо, инатя се аз, ориз с листа, нашата земя не ражда водорасли и джинджифил, а лапад, лобода, див чесън, зеле...
Всъщност и той, и аз, и вие сигурно, сме жертва на кулинарната бъркотия, в която сме се оплели през последните години. Времето на прашните пояси и мръсните везани елеци, които ни сервират в пръстени купички нещо като кавърма, е отдавна и безвъзвратно минало, слава богу! Но като страстни балкански натури се юрнахме в другата крайност. Изведнъж станаха модерни храни и продукти, които не си даваме труда да проучим, важното е, че са модерни, концептуални, пасват на идеята за един органичен свят, в който старите храни като пшеница и картофи са анатемосани и на тяхно място идват нови, екологично чисти и гарантиращи безсмъртие храни като киноа, амарант, чия и т.н. - все многократно по-скъпи от онези плодове и семена, които ражда нашата земя. Киноата, впрочем, е била храната на бедните перуанци, до момента, в който преситени американци не решават, че е храната на бъдещето. Днес перуанците предпочитат да си купуват Макдоналдс - по- евтино е, отколкото да отглеждат киноа.
Отплеснах се. Разказвах ви за сърмите, които синът ми не възприе като суши. И ето, седмица по-късно, на неговия рожден ден запазвам маса за вечеря с истинско суши - в happy sushi, в градината на хотел Кемпински. Малко ме разтревожи названието happy sushi - по-добре звучи happy burger, но нейсе, преглътнах тревогите си и отидохме в това заведение, в прекрасна градина, но което, оказа се, има несъразмерно много маси по отношение на персонала. И поръчахме - истинско суши. И зачакахме - като в японски филм - нещо да се случи. Не се случи. Чакахме и питахме, мина час, после заваля градушка, затичаха сервитьори с одеяла, които стигнаха за всички, само не и за нашата маса, на която имаше премръзнало дете (на съседната имаше близки на заведението хора - и храна, и одеяла, и внимание от цели трима сервитьори).
Мина градушката и след още един час изпратихме детето при баба му, гладно и полузаспало, защото вече минаваше 10 вечерта и пак попитахме за храната, която поръчахме в осем и половина. (В интерес на истината, двама души от компанията получиха част от храната си.) Дойдоха извинения. Но не от арогантната сервитьорка, а от младеж с неизвестна длъжност. Ами виждате - градушка. Знаех, че е опасна за земеделците, но не предполагах, че съсипва и ресторанти. Или може би този ресторант е с полева кухня? И след още половин час - значи два часа и половина от началото на поръчката - храна, суши демек. Добре, че междувременно имаше вино. Ако собственикът на това заведение беше в този сюблимен момент, би трябвало да си направи сепуко. Без извинение.
Аз повече няма да наричам сърмите си балканско суши. Защото балканското суши е точно това, което ни предложиха на рождения ден на сина ми - много претенция, малко истина. И много горчиво разочарование и обида. Както се казваше в един стар и забраняван български филм: балканско, ама суши. Суши, ама балканско, бих казала. Мноооого балканско. И никак, ама никак хепи.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Министерството на земеделието ще ...
бТВ Синема 24 юни 21:00ч.
Режисьор: Бър Стиърс Американски актьор
В ролите: Зак Ефрон Майк О'Донъл Матю Пери (Майк О'Донъл) Матю Пери Майк О'Донъл Лесли Ман (Скарлет) Лесли Ман Скарлет Томас Ленън (Нед) Томас Ленън Нед
Тя го вижда да си стяга куфарите и пита:
- Какво значи това?
Той:
- В Южните морета има един остров, където мъжът като прави секс с жена, му дават 25 евро.
Тя:
- Ха, тогава и аз ще дойда, да те видя как ще изкараш с 25 евро на месец!