Безсмислено красив: Русе (ФОТОГАЛЕРИЯ)

"България е безсмислено красива страна", казваше легендарният фотограф Калин Руйчев, а Русе е доказателство за гениалността на този лаф. Раздбира се, нямаме предвид блоковете с имена като Ленин, Максим Горки, дори Достоевски по улица Борисова, водеща към хубавия ретро център. В който и в работните часове на делника хора (почти) няма. И стои като декор.

Изоставените някога прекрасни къщи са като призраци, като духове, витаещи над жегата, а лете тук тя е страшна, понеже няма и много зеленина. Иначе плочите не са разбити, а някои от някогашните богатски домове на Русчук се възстановяват. Градската управа е направила тук-таме и каскади от малки фонтани, които освежават въздуха.

Решаваме първо да се "разпишем" на някое от заведенията на централния площад, а после да отскочим до пристанището.

Така и направихме. Е, не седнахме на Хепи-то, където беше първата ни спирка в този град преди 28 години. 9 преди второто ни пътешествие, на път за Букурещ, от когато пък минаха 19 години. Да, точно 19!

Седнахме в съседното заведение, което ще ви представим в нашата рубрика за ресторанти идния уикенд. 

Наоколо са повечето хора и забележителности в Русе. За съжаление, те нямат нищо общо със стила на Доходното здание, което дори новата дограма не е успяла да загрози. В центъра на композицията е прочутият паметник. Той изощо не се връзва с импозантното здание на Съдебната палата, което завърта лентата към епохата на режимите - десни и леви. А срещу него пък се е прострял бившият партиен дом - спомен от късния соц в края на миналия век, който е административното сърце на града - дунавската столица на България и досега. Освен добре поддържана градина, между тях има и архитектурни образци на епохата между мутробарока и наши дни от зората на 21-ви век. 

Разгледали вече познаното, спускаме се към пристанището, което ни кара да се замислим защо Русе изглежда толкова зле откъм великата река, при положение, че има и сериозен приток на туристи - дунавските круизи са щедро рекламирани и популярни дори в Нова Зеландия и Австралия, Щатите и - разбира се - централна Европа. 

Попадаме до псевдо съвременната, ултра кичи, сграда на Морската администрация. Не се смейте, грешката е вярна - като известни спестовници сме обединили речната с нея.

Красивата някога мини гара зад нея е запусната и е като паметник на миналата слава на този безсмислено красив сград, изоставена, както и постройките наоколо по буренясалото крайбрежие.

Улицата нагоре изненадва с възстановени и възстановяващи се красиви необарокови къщи, повечето за хотели. Въпросът е какъв туризъм ще се развива, когато - от една страна - круизните туристи първо не са посрещнати, както са свикнали - с красива крайбрежна, песни и танци на народите и пъстър базар, обикновено се качват на автобуси и поемат към Велико Търново. А после, останали броени часове, се връщат и отплават.

От София пък стигането е истинска, при това неприятна епопея, нищо че километрите са само около 300. Кара се по магистрала Хемус - най-новата й, открита миналата година 15 - км част, до отбивката за Дерманци, откъдето възтесен междуселски път, вярно реконструиран, среща пътуващия от истинската към дунавската столица, с тежки върволици от хвърчащи често без оглед на правилата и законите румънски автомобили, които са не по-малко опасни от хвърчащите ТИР-ове - убийци.

Оттам с мвного нерви се стига до Плевен, малко преди него гробницата, а някога горда и славна петролна рафинерия Плама, около който пътят е истинска катастрофа. С 300 мъки се стига до Бяла, откъдето опасните участъци следват до Русе, като на влизане градът - минал от 5-о на 6-о място в страната, изпреварен от Стара Загора, прилича на декор от стари индустриални сгради и спомен от хепи соца под формата на тв кула по възвишенията.

Иначе цените в заведенията в Русе са общо-взето ДВОЙНО по-ниски от средно скъпите в центъра на София. Но повече по тази тема - идната седмица в ресторантската ни рубрика.  

ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ТУК!