Бреза между Цветна градина и ЛИЛИев - флоралните игри на общинския гений - кръстител: Улиците на София

В нашия конкерс за най-къса улица в София, в който миналия уикенд влезе ул. Тончо Русев от сърцето на кв. Изток, сега вадим кандидат от другия най-хай престижен квартал на милионния град - Лозенец. Да го наречем Горен или още Заден.

Улицата от няма и 50 м се нарича Бреза, за което няма особено оправдание. Макар дървета, по-малко от пръстите на едната ръка, да са останали само в дворчето на единствената, но затова пък толкова красива, макар и с екстеншън, къщичка от едната й страна, обрасла в разноцветни листа насред есента. Другото са блокчета от първия мутробароков напън за застрояване.

Защо общинският гений - кръстител е дал това название на пътната артерия? Добре се е сетил, вероятно вдъхновен от пряката, в която завършва Бреза, наречена Цветна градина, защото това е имало навремето по тези места.

А горната улица пък е с название, посветено на невероятния ни поет - символист Николай Лилиев - фамилия също флорална по произход - от красивото цвете, което ни кара да наричаме блатата с по-красивото - "езера". Малко след ъгъла с Бреза, нагоре по склона, водещ към хотел Маринела, улицата, кръстена на краля на красивите стихове, които толкова обичам, има даже паметна плоча.

Удивително за нашите ширини решение на застроилите с мутробароково блокче мястото на неговата къща, където живее 31 години и издъхва в края си авторът на безсмъртната въздишка в думи: "Париж, Париж, убиец и баща".

И понеже е есен, подарявам ви и друга любима Лилиева строфа:

А щом бленът на дух унЕСЕН

безбрежна ЕСЕН осени,

тя ще издъхне като пЕСЕН

над разлюлените вълни.

Борис Ангелов