Бродски: Нобел, любов с 2 графини и лудница вместо затвор

"Нобел, ma belle" ("моя красавице", б.р.), пише Йосиф Бродски на 20-ина години, убеден че един ден най-престижната награда на света ще бъде негова. Колкото и невероятно да изглежда, като се има предвид, че соцблокът е изключен от свободния свят, когато е на 47, той я получава. И е най-младият литуратурен нобелист до онзи момент - 1987 г. Всичко това, въпреки че от малък всички го имат за луд или най-меко казано - фантазьор. А съветската власт даже и съвсем наистина го въдворява в лудница, защото не може да се оправи с него. Сам твърди - никога не е бил враг на режима, докато живее в СССР, т.нар. дисидент - инакомислещ, но винаги е бил мислещ човек.

Дори заточението от любимия му Ленинград, сега Петербург, за цели 3 години, а е само на 22, не може да го спре. Когато уговаря дъщерята на американски дипломат в СССР Карол Аншуц да сключи фиктивен брак с него, тя се навива, но той получава официално нареждане да напусне страната и сватбата не се състои, за което дамата съжалява и до днес, както тя обяви във връзка с 80-ия му рожден ден в единственото си изобщо интервю пред руската НТВ. Била е влюбена в него.

Тя е една от важните дами в живота му, заедно с две италиански графини, които го карат да се влюби в Италия - едната във Венеция, където намира вечния си дом в прочутото гробище на остров Сан Микеле, а другата в Рим с неговата опоетизирана от гения Пиаца Навона. И двете са омъжени, но нито за тях, нито за него това има каквото и да било значение. Особено, когато седи и пие в легендарния Харис Бар, мястото, където се ражда коктейлът Белини - за него не с просеко, а с водка, а също и Карпачото.

Апропо, и двете италиански графини на Бродски завършват живота си като професори по литература. Иначе той има 3 жени и 3 деца.

Бродски не се задържа в Европа, обича я главно за ваканции. Намира втория си дом в САЩ, благодарение на почитателя на поезията му и първия западен журналист, който му обръща внимание, а по-късно ще стане заместник-държавен секретар на име Талбот. Той успява да издейства да му се намери работа зад океана и малък, скромен дом в работническия Мичиган, недалеч от Детройт. Става професор, за да стигне до Лауреат на величествената национална библиотека във Вашингтон - признание, че е жив класик. Което той използва за още една своя "лудост", както я нарича пресата. Опитва се да направи Америка четяща, обяснява й, че има нужда от това. И с много борба налага разпространението на поетични книги в супермаркетите, метрото, влаковете.

Сред малкото му съмишленици са Алекс и Таня Либерман. Той, също руски еврейски емигрант като Бродски, е човекът, направил Вог и Ванити феър институциите, които познаваме днес, много преди епохата на Дяволът носи Прада и Ана Уинтур. Съпругата му е последната любов на Маяковски - сигурно последният голям руски поет преди Бродски, умно емигрирала от СССР на 19 и омъжила се за френски аристократ. Самата тя е със синя кръв като много пъти правнучка на Чингиз Хан. Съпругът й загива във Втората световна война, още през 1940 г. и тя забягва надалеч с детската си любов Алекс. Зад океана  става модна икона с шапките, които създава, и като символ на най-шикозния нюйоркски магазин на 20-и век - САКС, емблемата на Пето авеню.

"Щастлив съм, за първи път срещнах гений", споделя Алекс Либерман с жена си Татяна Яковлева дю Плеси Либерман, както тя разказва, когато след вечеря у дома им току - що си е тръгнал Бродски. Това го изрича близкият приятел на Матис, Пикасо, Шагал, Брак. И двамата с поета остават съратници докрай.

Бродски отлита от този свят на 28 януари 1996 г. На 28 януари умира друг велик литературен заточеник на Русия - Достоевски. Ден преди 29 януари - датата на смъртта на най-големия поет на страната - Пушкин.