А тирамисуто с крем и ядки от шамфъстък идва в красива чаша от стара колекция. Започваме като филм, в който първо виждате финала, а после излиза кадър, в който пише еди-колко-си време преди това. В нашия случай - около час...
На ул. Позитано срещу приключващия строеж на първия софийския Мариот от другия бряг на улицата, може да минете и дори да не забележите малката витрина и входа на ресторанта Casa dei barone. Направен в стил тратория или остерия (гостилница), той наистина е място за скъпи гости и наистина е като къща, каквото означава casa в названието. Първото, с което грабва е интериорът, направен хем като заведение, хем като салона на стара италиаска къща. Гостите наистина са посрещани, не са гледани мрачно като досадници, както в меналко софийски заведения.
После идва менюто в няколко части. Защото тук са най-добри в пастата - не знам колко вида има, но останах доста доволен от моята Дзодзоне, а за другия път си заплюх да опитам с лимон и горнодзола - една толкова италианска, толкова ароматна и толкова любима комбинация, но са много добри и в пицата. Правят и други неща. Има някакви главозамайващи салати със зеленаж и филета, които не са за постене, но определенто са за "наяждане", както се казваше навремето.
Специално внимание заслужават чиниите, в които се сервира - кръгли или елипсовидни, различни, като бабини или лелини сервизи в стара къща, някои части от които са неизвестни на ДженЗитата, които скоро може и да се върнат там, където Медичите са били преди 6 века, когато фамилията Пучи ги е учела да се хранят с нож и вилица.
Затваряме скобата, за да подчертаем, че има наливна италианска бира и бутилираа холандска, включително безалкохолна за онези, които постят. Към вината не се насочихме само, защото бяхме обедни гости на заведението.
Затваряме и кръговата композиция, за да похвалим нашия златен стандарт за оценка на италиански ресторант - тирамисуто, което наистина е впечатляващо не само заради сервирането в чаша за кафе от красив колекционен сервиз. Но и заради вкуса, разбира се. Нямаме забележки нито по съставките, нито по консистенцията.
Като съвсем накрая, водени от вечния принцип на оптимиста и ценителя на сладкия живот: "Остави си поне една мечта", за другия път ще отложим опитването на тортата Капрезе.
Борис Ангелов
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
"Агнешкото месо трябва да се сервира ...
бТВ Синема 10 май 21:00ч.
Режисьор: Джон Ървин
В ролите: Патрик Суейзи Труман Гейтс Лиъм Нийсън Брайър Гейтс Хелън Хънт Джеси Гейтс
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!