Думи при последната среща на майка и син Елена и Никола Вапцарови

На 23 юли 1942 година, в разгара на Втората световна война, състав на Софийския военно-полеви съд осъжда на смърт чрез разстрел шестима души по Закона за защита на държавата. Шестимата са: Антон Попов, Антон Иванов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и поетът Никола Йонков Вапцаров, който 10 години по-късно ще получи посмъртно почетната  „Международна награда за мир“.

Смъртната присъда е обявена преди обед на 23 юли. В 17:30 часа, през двойна решетка в затвора е последната среща на майка и син Елена и Никола Вапцарови.

"От тебе, мамо, искам утре на гроба ми да донесеш един голем букет. Вместо жито по обичая, ти ще направиш един хубав обед, ще го носиш на моите другари в затвора. Нема да плачеш!" - това са последните думи на Никола към майка му. "Кураж, Никола!" - отвръща му тя.

Присъдата е изпълнена още същия ден вечерта, малко след 21 часа, на Гарнизонното стрелбище в София. Никола Вапцаров тогава е само на 32 години.

Днес името на Вапцаров носят много организации, училища, читалища и други.

Стихотворенията му са преведени на над 90 езика.

 Източник: БНР