Епопея на забравените: Панорамата на Японския

Японския, така всички наричахме празнуващия 35 години точно през 2014 г. хотел, който днес е известен като Кемпински Зографски. Неговият панорамен ресторант от откриването и до днес е най-високият не само като етаж, а той е не кой да е, ами баш 19-и, но и като класа. За първи път попаднах там, когато бях на 4 или 5 години на една ВИП генералска сватба. Беше 1980 или 1981 г. Оттогава съм бил по всякакви времена – през 90-те години, когато там на върха правеха купони Видинлиева и Грашнов, Божков и самият собственик Зографски, който беше невероятно жизнен човек за своите над 90 години; бил съм в началото на новия век, когато властваха добре облечените бизнесмени, а най-големите босове имаха своята вечно запазена за тях и само за тях маса. Бил съм и по-нататък в годините от нашия век, когато появилите се след тях на сцената олигарси бележеха успехите си на това място. А също и на прекрасни вечери с приятели. Защо този ресторант може да се хареса и на световния супермодел и актриса Инес Састре, и на Инджи от турския сериал Перла, и на Румен Вълка, и на най-богатите ни бизнесмени? Защото, също като в най-добрите ресторанти на Стария континент „няма няма”. И защото всичко се прави хем стилно, хем вкусно. Понеже напоследък има храна за очите, която не става много-много за ядене, пък за наяждане съвсем – т.нар. гурме. За гледки няма смисъл да си говорим.

Големият успех винаги има и щипка мистика в себе си. Мислил съм кое му е толкова специалното на това място и защо други хубави ресторанти идват и си отиват от мода в милионния град, но не властват над хайлайфа му 35 години. И, докато пишех този текст, си отговорих: необяснимото усещане за празник, щом човек стъпи там горе, дори да е просто делнична вечер в неприятната през този сезон София.  Паола Апси, една от някогашните клиентки на заведението беше измислила на бутиците си слоган: „Облечете успеха”. Е, Панорамата трябва да заяви: „Нахранете успеха”!

Борис Ангелов