Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се плаша от вятъра... Не, ще го правя: Пеньо Бомбето

 Когато Пеньо Бомбето пристига на Шипка през април 1928 г., суровите условия на върха го карат да обмисля дали да не се откаже от строежа. Точно тогава касиерът на Комитета за изграждане на паметника – възрастен бивш опълченец – влиза в полузатрупан окоп, целува тревата и му казва:

„В този окоп бях ранен, моята и кръвта на другарите ми е текла по тази трева – заради България!“

След това опълченецът моли младия майстор да довърши паметника:

„Да го видя, че тогаз да се отвори земята и да ме прибере.“

Думите му променят решението на Пеньо Бомбето. По-късно той си спомня:

„Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се плаша от вятъра... Не, ще го правя!“

Така Пеньо Бомбето остава на върха и поема една от най-тежките задачи в българското строителство по онова време – довършването на Паметника на свободата на Шипка.

Източници: Спомени на самия Пеньо Атанасов-Колев, Бомбето, са съхранени в Държавен архив – Търговище; Журналистът Ваньо Стоилов пише, че през 1986 г. лично е записал разказа на Пеньо Бомбето в дома на дъщеря му в Попово, директно устно свидетелство на самия майстор, записано само година преди смъртта му.

 Мария Пенчева, Снимка: spomen.bg