Как нашите 4000 мисли на ден създават ритуали, които ни психират?

Почукваме на дърво, шпионите ни ги хващат заради потропването със солница, кръстим се при всяко преминаване покрай черква - дълбоко вкоренените ритуали и традиции, които вярваме, че ни предпазват, ако се превърнат в начин на живот са психическо заболяване, известно като обсесивно - компулсивно разстройство. На него сме посветили днешния си психологически лайфхак.

През главата ни минават 4000 мисли на ден. Онези от тях, които ни притесняват, могат да се превърнат в натрапливи.

А оттам да започнем да премисляме прекалено много - на английски му казват overthinking, а оттам си създаваме ритуали, които се превръщат в автоматизъм и ги упражняваме всеки път, когато ни хрумне, че нещо евентуално би могло да ни заплашва.

Както вече сме писали в друг лайфхак, 1 от 7 или 1 от 9 страха според различните международни изследвания има някаква реална основа - огромното мнозинство са напълно излишни. Но създават тревожност. А тя се изражда в психологически заболявания, които пък водят до зависимости, за ди ги преодолеем, за да се превърнат направо в болести на душата, но и на тялото.

Много често обсесивно-компулсивното разстройство се поражда и от прекомерно чувство за отговорност - все едно дали към семейството и неговите членове, към работата или към приятелите - каквото е приоритет за различните личности. Понеже сме силно привързани към тези хора или неща, сме склонни да преувеличаваме евентуални опасности, които ги/ни заплашват поотделно и заедно, което пък ни води към натрапливи/обсесивни мисли. Те могат да възникват циклично, но може разстройството ни да се превърне и в хронично - т.е. да не преставаме да мислим за това.

Което пък ни кара да проверяваме по много пъти дали всичко е напред със задната мисъл, че не е. Много майки и баби и немалко половинки непрекъснато звънят и пишат на "подопечните" си. Онези, които много обичат домовете си, непрестанно проверяват дали не са забравили отключено, дали са изключили всички електроуреди и т.н. Което при соца можеше да се оправдае с максистката максима, че "проверката е висша форма на доверие".

Други пък стават вманиачени в чистотата и/или симетрията - гледали сме сериала Монк, който върви по нашите телевизии и се повтаря поне 19 години.

Това си е някаква форма на параноя, а е известен лайфхакът - шеговит и не съвсем: "Това, че имаш параноя, не значи, че не те преследват".

Всичко това предизвиква потребността от ритуали, които изпълняваме всекидневно с години, та даже забравяме да им обръщаме внимание.

И като всяка зависимост, живеем с натрапливат мисъл, че ако не ги изпълним, ако дори за миг/час/ден ги забравим, ще настъпи нещо непоправимо.

Ето това е механизмът на натрапливите мисли, които се превръщат в компулсивни действия.

Много често те са народностно - като чукането на дърво, или семейно обособени, като много често бабите и майките - техни основни предаватели, са убедени, че чрез тях помагат да "децата", независимо дали са на 55 или на 55 години.

Ще дадем и още един пример, който се предава като народна мъдрост не само в нашата нация: "Преброй до 10", "10 пъти премери - веднъж режи", "Преброй 100 овце, за да заспиш" и т.н. И хората мислено, а някои и съвсем действено, въртят в главите си мисли, бройки, ритуали.

Даже стоте въпроса на бабите дали внучето се е наяло и дали е сигурно са форма на това обсесивно - компулсивно разстройство.

Как се спасяваме от клопката на ритуалите?

Лайфхакът е прост - опитваме се да контролираме мислите, които ни се натрапват, а ако не можем - поне компулсивните действия. Така се научаваме чрез реално спокойствие, а не чрез тревожност, изразена в действие, да получаваме търсеното от мозъка облекчение.

Като в популярната песен: "ако престане да те е страх и от страха те е срам"..., нещата от само себе си, може би не за ден или за седмица, но затова пък със сигурност се оправят.

Борис Ангелов