Как се почва „нов живот”, с ЧНГ ли и що е психологически навигатор

„Да се радваме на такава глупост като „новата година” според мен е нелепо и недостойно за човешкия разум. Новата година е същата като старата с тая разлика, че старата си беше лоша, а новата винаги е още по-...При срещата на новата година трябва не да се радваме, а да страдаме, да плачем...Да не забравяме, че колкото по-нова е годината, толкова по-близо е смъртта, по-дълбоки са бръчките, по-стара е жената, повече са децата, а по-малко са парите...”, пише самият класик Чехов.

Независимо от това обаче за всяка нова година си обещавае разни неща – отказваме цигарите, сладкото, или пък тръгваме на фитнес, преставаме да се ядосваме на простотии и идиоти, научаваме се да си мълчим, плюс още стотина неща.

Има ли нов живот наистина? Според психолозите – не! Нашият днешен лайфхак е посветен на темата как все пак да използваме нагласата за промени на старта на нова 19-годишна епоха точно по тази нова година и в навечерието на любимата славянска и циганска „Стара нова година” на 14 януари.

Експертите съветват да си създадем „психологически навигатор”.

Вместо мечтателни планове как ставаме нов човек от ЧНГ, от старата нова година, от понеделник, от следващото първо число на месеца, когато свикнем да мислим по правилата на психологическата навигация, неусетно и автоматично усвояваме умението да чертаем най-бързия път от състоянието ни в момента като начална точка и желаното да постигнем състояние – точка Б.

Най-общо казано всичко започва със затварянето на неактуалната страница или страници – това, което ни е писнало и чувстваме, че ни тежи – килограми, работа, хора, навици и т.н. И с решението да си разрешим предизвикателството на промяната.

Много е важно по пътя на психологическия навигатор, освен вътрешния критик, който ни посочва кои са проблемните моменти и неща, с които трябва да скъсаме, да чуваме и да слушаме своя вътрешен „хвалител”. Защото именно на базата на неговите думи и факти – нашите постижения, стъпваме по пътя на психонавигацията към вярната или поне – към желаната посока.

Понякога тя звучи само като мечта. Но никой не е казал, че освен теория на вероятностите, не съществува и теория на НЕвероятностите. Да си разрешим да скочим, даже ако трябва да се надскомив, да бъдем способни.

Психолозите често прилагат техниката на визуализация. Но, освен филм/клип на пътя и целта ни, не е зле да помислим и даже да си запишем своите вътрешни критерии, които да включат в точка Б вътрешния хвалител. Т.е. какво е точно постижението или поне състоянието, което искаме непременно да постигнем.

Защото понякога наистина ние искаме не точно милиона в банката/душека, дори така да се формулирали целта, а най-вече чувството, че сме финансово спокойни, което си е състояние на духа, не конкретно число.

Та намислете или запишете как си представяте, че се чувствате, когато сте стигнали на финала на етапа – какво мислите, какво усещате, какво/кого виждате със себе си, до себе си.

Именно това, а не някой психолог, ще бъде сигналът за вътрешния навигатор, че сме постигнали целта. Която по пътя, както вече по-горе посочихме, може да се промени и от скучна конкретика да се превърне в приятно чувство за хармония.

Можете да наречете писмените критерии и по-гръмко. Например:

ДОГОВОР СЪС СЕБЕ СИ

В него, разбира се, може да има поставена повече от една цел, повече от една мечта, повече от една точка и повече от един етап – това всичкото е едно и също на практика.

В нея трябва да има не само чувство, но и конкретика, която води до него.

Ако проектът е „искам да бъда богат”, конкретиката е в плана какво правя, за да го постигна. Понеже богатството, също като любовта или мъдростта, е състояние на духа. Обаче с някакви измерения.

Това всъщност е и „новият живот”, „новият човек”, „новата година”, която програмираме. С реалистичен оптимизъм.

Борис Ангелов