Каква е разликата между депресията и меланхолията: Какво да правим с времето в карантина

Видян 7184 пъти | Коментари 0
Гласували 1

за реални постижения, малки, големи и още по-големи, възрастни сме и не губим връзка с действителността.

Какво още постигаме?

Важно е, че така си казваме, че се обичаме - всеки сам себе си.

Следващата крачка е човек да си каже как иска да бъде обичан, какви са неговите изисквания към себе си и към другите. Не очаквания, а изисквания!

Постепенно ще се научим да наблюдаваме, да виждаме и да отчитаме - кое вече го имаме, а кое ще дойде - това фокусиране на вниманието е супер помагащо на излизането от депресия и меланхолия.

ДА СЕ ОТЧИТАМЕ ПРЕД СЕБЕ СИ

Препоръчахме преди година в един от първите си лайфхак-текстове какво да правим с времето в карантина да се поддържа дневник. Много е важно да фиксираме кое ни се е получило през деня и да благодарим за него, а не кое не е станало изобщо или поне - не, както сме го искали. Наречете го дневник на радостите, ако искате - разказ за приятелите, работата, хобитата, качествата ни, които са се проявили.

АКО ПОДДЪРЖАМЕ СЕБЕ СИ, ПОДДЪРЖАТ НИ И ДРУГИТЕ!

ПРЕСТАВАМЕ ДА БЪДЕМ ДЕФИЦИТАРНА ЛИЧНОСТ!

Ако вече сме станали доволни от себе си и от живота и имаме приятел, който трябва да извърви тепърва пътя, трябва да знаем кой е добрият, а кой е недобрият съвет. Не е безконечни лекции, защото за всеки разстоянието е различно, а препятствията са индивидуални. Единственото, което трябва да кажем е:

"Извинявай, вярвам, че ще се справиш".

А не:

"Всичко ще бъде ОК, няма грижи". Което не е вярно, защото нещата нито са лесни за преодоляване, нито е гарантиран успехът при постигане на целта, а този съвет не помага, а задълбочава инфантилността.

Как да познаем кой наш приятел има нужда от помощ?

Който се бои от кучета например е много нараняван човек, който често чувства болка - сама по себе си не физически, а психологически феномен, т.е. винаги е на душата.

Който се страхува да бъде сам, той е дистанциран и високомерен, за да прикрие неувереността си в отношенията.

Изобщо, както казват психолозите за онези, които успяват да се освободят от инфантилността: възрастното е свобода.

Photo: Untitled by Gustavo Gomes (CC BY-NC 2.0)