Калинке - малинке...

„ Покажи ми пътя” – това е продължението на детското гадаене от времето, когато децата си играеха из ливади, в които имаше калинки. Не случайно именно калинка е българският знак за биоземеделие. И надписът на нея „сертифициран продукт”, естествено. Отбелязваме го заради обещанието да продължим темата с „биосиренето” по-специално и биопродуктите у нас по принцип. Най-напред трябва да отбележим, че за съжаление все още контролът и санкциите съответно за фалшивите”биопродукти”са твърде слаби. Доста са обаче възможностите да се злоупотребява с тези термини „био”, „еко” и т.н. Запомнете тази мисъл и да погледнем конкретния обект, повод за интереса ни към темата.

В „Пикадили” понякога ( и сега) се продава биокраве сирене, което струва 16.80 лв. килограма, с марката „ harmonica “ е и се прави в Съединение, пловдивско от семейство Костови – бай Енчо и другите. Млякото е от биокравеферми в Троянския балкан, сиренето зрее 60 дни без ускрояващи процеса химикали, всички процеси са сертифицирани за БИОлогично производство. С тази марка се прави и единственото българско био овче сирене, също и био хляб – пълнозърнест и ръжен ( прави се в Божурище) , както и единствените на българския пазар био месни продукти, които са по традиционни български и немски рецепти, без консерванти, оцветители и подобрители. Произвеждат ги във Враца. Марката „хармоника” е на Био България ООД, създадена от Магдалена Малеева и Любомир Ноков. Те работят с почти всички вериги магазини и могат да осигурят и био плодове и зеленчуци, а яйцата и зехтинът им са вносни. За зехтина е разбираемо, за яйцата – очевидно те си знаят причините. Отвориха и Биомаг – магазин само за биохрани на площад „ Журналист”. Трябва да отбележим, че природни магазини има в повечето добри квартали на София, а също и в големите комплекси, но те пресни храни не продават. Имат разни видове консерви, сладкарски стоки, зехтини и оцети, а някои от тях - и биокозметика.

Производството на биопродукти е лично решение и ангажимент и доброволно подлагане на контрол – това е една от гаранциите за качество. Самите сертифициращи органи минават дълга процедура по акредитация – година и половина, продуктите се продават не само в България и това е още една възможност за контрол. „Био” и „еко” са думи, вписани в българските закони и всяка храна, която има такива надписи, трябва да покрива определени стриктни стандарти. Използват се още „билогичен, екологичен, органичен”продукт и всякакви производни на тези думи. Това пък от своя страна предразполага към злоупотреби, след като толкова много думи могат да опишат едно просто нещо – продукт, произведен по строги критерии, строго описани. Който злоупотребява с тези надписи по стоките нарушава поне 4 български закона – да си довършим мисълта от началото.

Какво с няколко думи трябва да е на лице, за да се върви по пътя на биопроизводството, сочен от калинката-символ. Трябва да си взаимодействат възможно най-добре държавата, производителите и потребителите.