Камелия Кучер с нов роман

Писателката Камелия Кучер след години пътуване по света се завръща окончателно в България със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева.    Любовта към книгите съпровожда целия живот на Камелия. През 2018 г. излиза дебютният й роман „Дом“, а следващата година -„Нощ“. Двете книги имат вече по няколко издания и са сред номинациите за най-престижните литературни награди. Действието в новия й роман „Сън“(издателство Хермес) се развива в Лисабон, 1978 г. След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която баща им - Фернао, не може да запълни. Алешандре, наследил музикалния талант на майка си, получава шанс за стипендия в престижно училище. Въпреки несъгласието на баща си. Същия ден Жоао среща Белен, която живее във великолепно имение, пазещо тайната на фамилното богатство. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи съдбата му. Въпреки несъгласието на баща си. В града, където се долавя шепотът на къщите и вълните на океана, историите на три семейства се преплитат на фона на диктатурата на Салазар, Революцията на карамфилите и фадото, чрез което говорят изтерзаните души. Лисабон, 2019 г. -Жоао Торга, успешен предприемач, купува имението, някога символ на притегателната сила на Белен и на обожанието му към нея. Връщайки се в началото на своя път, Жоао опитва да се помири със спечеленото и изгубеното.  Да се научи да приема изборите на Алешандре и Илва, сблъсъците с непреклонния характер на баща си, присъствието на Белен. Имението, покрито с бръшлян, спи сто години сън, от който Жоао цял живот се опитва да събуди любовта на живота си. И да прогони призраците от миналото. „До пианото стои момиче, облечено с бяла рокля. Раменете й са изправени, дори бих казал, че стойката й е горда, ала – не знам защо си го помислям – момичето излъчва тъга. Какво прави там? Бялата й рокля е дълга до глезените, а материята е въздушна и никак не подхожда на хладното време навън. За миг решавам, че е боса, но всъщност обувките й са с цвета на кожата, почти невидими – и те са неподходящи за късна есен. Косата й е буйна и с особен, кехлибарен цвят. Спуска се до под кръста и изглежда несресана – твърде дълга и разпиляна е. Прилича на привидение, на сън в мъгляво утро.“- Из „Сън“ от Камелия Кучер.