Кризата още не е достигнала връхната си точка

Икономическата криза в Източна Европа ще достигне кулминацията си през тази есен, а първи признаци на слабо възстановяване може да се очакват едва догодина, счита икономическият и финансов анализатор на Райфайзенбанк Петер Брезинчек, цитиран от БГНЕС.

"През 2009 г. брутният вътрешен продукт в много страни от Централна и Източна Европа ще се свие повече от този в Западна Европа, защото неговият ръст в предходните години е бил силно зависим от растежа в тези държави", прогнозира Брезинчек, който очертава три основни причини за кризата в региона. На първо място това е фактът, че страните в Източна Европа са много зависими от засиления си износ към западните икономики, на второ - големият ръст на чуждестранни инвестиции от държавите от ЕС, и на трето - кредитният бум и износът на парична маса, което пък увеличава дефицита по текущите им сметки. "Големите успехи в миналото са причина за големите проблеми сега", смята Брезинчек. Той се спира на последствията, които икономиките в Източна Европа ще понесат през следващия едногодишен период - бързо намаляване на БВП, поскъпване на кредитите както за бизнеса, така и за населението и високи финансови разходи по погасяването им. "Макар и много нехомогенни като цяло, може да се прогнозира, че икономиките в региона ще достигнат дъното на кризата през есента на тази година", казва анализаторът и добавя, че очаква спад от средно 5% на БВП в страните от региона. Според него капиталовите потоци към държавите ще намалеят около пет пъти - от 158 млрд. долара през 2008 г. до 30 млрд. през 2009 г. Брезинчек посочва като допълнително усложняваща положението причина бързото нарастване на заплатите в тези страни през последните години - средно с 20%. Първите признаци на слабо възстановяване може да се очакват през следващата година, когато Брезинчек очаква среден ръст от 1%, който да нарастне до 2% през 2011 г. Той предвижда, че стабилизиране на икономическия растеж до нивата отпреди кризата може да се наблюдава след 2012 г. - тогава страните от Източна Европа ще изпреварят със средно 2% тези от Западна Европа по ръст на БВП. За целта е необходимо да се намали дефицитът по текущите сметки и бюджетният дефицит до 3% чрез съкращаване на обществените разходи. Анализаторът напомня също, че растежът на размера на кредитите е изпреварил този на производителността и този показател също трябва да се коригира. "Без помощта на Международния валутен фон (МВФ) изход от кризата няма", заключава Брезинчек, според когото, за да се справи с кризата, всяка една държава от региона рано или късно ще прибегне до заем от МВФ.