Локумът – незалязващо изкушение

Локумът като че ли остана в сянка сред останалите десерти, но все още има своите верни привърженици. В България той е популярен още от времето на турското робство и много бързо се харесва и възприема от хората заедно с баклавата и бозата.

Той обаче заема челните места в класацията за вредни храни. Върви заедно с тортите, снаксовете, чипсовете и газираните напитки като дори беше забранен да се продава в училищните бюфети с наредба на здравното министерство.

Турският десерт се прави от нишесте и посладена със захар вода и много подсладители. Локумът се ароматизира с розова вода или с лимон. Често обаче мириса, вкуса и цвета на локума се постигат чрез многото вредни Е-та в него.

Цената на лакомството е приемлива и всеки може да си го позволи. Обикновеният локум струва между 0.80 ст. и 1.00 лв. По-луксозните опаковки пък се продават между 1.50 и 3.00 лв.

Този десерт може да се консумира по различни начини. Гарнира се с орехи, фъстъци, шам фъстък, лешници и други. Обикновено се нарязва във формата на кубчета, отделени едно от друго с пудра захар или кокосови стърготини.

Историята на локума е изгубена в мрака на ориенталското средновековие. Има много версии, но най-популярната приписва заслугите за неговата поява на турски султан от преди пет века. Този владетел, подтикван от благородното желание да бъде мъж за всички жени от своя харем, един ден привикал дворцовите сладкари и им наредил да измислят нов сладкиш, който да допълни уникалната султанска колекция от сладкарски рецепти. Така на бял свят се явил рахат локумът, а триумфалното му присъствие в ориенталската диета би могло да означава, че и мъжката чест на султана е била спасена. Според други сведения пък локумът бил прибавен в турското сладкарство доста по-късно - по времето на султан Абдул Хамид I (1725-1789 г.).