Младежта в Македония афишира религиозната си принадлежност

Младежите в Македония, били те християни или мюсюлмани, все по-често афишират религиозната си принадлежност, което неминуемо създава трудности, особено в учебните заведения, съобщава БГНЕС.

След падането на комунизма в началото на 90-те години към религията се проявява все по-голям интерес, както сред православните македонци, така и сред албанското малцинство, което е от мюсюлманско сунитско вероизповедание. Днес младежите християни все по-често посещават църква, постят и носят кръст на врата си, докато млади мюсюлманки ходят забрадени на училище, макар това според Върховния съд на страната да е противоконституционно. Това особено ясно се вижда в училищата на македонската столица Скопие, а също и в населения предимно с албанци град Тетово на запад. Албанците в Македония - приблизително 30% от двумилионното населението на страната - са главно мюсюлмани, а македонците – православни. Въпросът за носенето на отличителни религиозни символи предизвика разгорещени спорове, когато един директор на училище в Тетово – Лятив Исмайли, бе уволнен, затова че забранил на ученичка да влезе в клас, защото носела забрадка.
Забрадката не е само религиозен символ, а знак за почитане на религията, обяснява представителят на мюсюлманската общност в Тетово Намик Схавери. Никой не трябва да пъди ученичка (от училище) заради носенето на забрадка, смята той. Шпреса, албанка гимназистка от село край Тетовво, ходи забрадена.
"Ще нося забрадка, докато се омъжа. След това ще зависи от съпруга ми. Ако поиска да я махна, ще го послушам", казва тя.
Министърът на образованието Перо Стояновски признава, че се проявява "голяма чувствителност" към проблема за носенето на забрадки в училищата. Имаше случаи на религиозна нетърпимост в някои училища, а също прекрасни примери за мултиетническа толерантност, изтъква той. Откакто Македония стана независима държава през 1991 г. проблемът за забрадките вече няколко пъти е бил поставян. Поради липса на истински санкции за възпрепятстване на носенето на забрадки в училищата те по емпиричен начин въвеждат собствени правила: едни разрешават – други не, отбелязва АФП. Според някои преценки приблизително 3% от ученичките и студентките носят забрадки в учебните заведения. В медицинския техникум в Тетово, където учат 2600 ученици – македонци, албанци и турци – проблемът бе избегнат с прилагането на много стриктен регламент, изтъква директорът Шабан Ирфан. Извън училище учениците могат да се обличат както пожелаят, но тук те трябва да спазват правилата, категорична е психоложката на заведението Светлана Ристовска. Извън учебните заведения поведението на младите мюсюлманки е различно. Някои са облечени по европейски, други спазват традициите. От друга страна мюсюлманската общност активно строи джамии в районите, където живеят предимно мюсюлмани. Само в Тетово през последните години са построени поне осем джамии и две в момента се изграждат. В същото време е построена една единствена православна църква.