Отвъд хоризонта

Борис Ангелов

През първите шест и нещо месеца от историята на вестник 19 минути тази страница – Девета, принадлежеше на жената, която виждате на снимката. Казваше се Потребител. От нея стотици хиляди хора научиха за различни проблеми с храните, за дребните подмолни хитринки на търговците, както и полезни неща за това как да възпитаваме в себе си културата на клиенти, която тепърва овладяваме. Беше споделила също някоя и друга от златните си рецепти.

Нито веднъж  тя не се подписа в текстовете, защото не й позволих. А си беше измислила остроумни псевдоними. За да може да се забавлявате, докато научавате разни полезни неща от нея.

Сигурно ви е направило впечатление колко различен беше стилът й и как успяваше да каже изключително много неща по всякакви големи въпроси като тръгне от проста тема като буца сирене, което не е сирене.

След атаката в 19 минути, всички големи телевизии и вестници в края на миналата година се сетиха за потребителските теми и ги извадиха като водещи в емисиите и на страниците си. Даже държавата се хвана с тези проблеми и въведе някои задължителни стандарти. Например за отделянето на истинското сирене от онова, което прилича на сирене.

От нея разбрахте, че България е единствената страна, в която производителите на млечни продукти се делят на едни, които правят стока, годна за ЕС и други, които ни хранят само нас – втората категория хора в държавата.

Жената на снимката е Светла Вълканова. Снимана е пред едно парижко заведение, което се нарича Хоризонт. Също като програмата на националното радио, на която даде 35 години от живота си. Дали беше ирония от съдбата, знак или нещо друго онова, че на две крачки от хотела във френската столица – най-големия град в Европа, намерихме точно бистро с името Хоризонт?! Нямаше как да не я снимам пред него.

Нейните нежни революции в програмата нямаха край. През 1988 г. в заспалото соцблато тя единствена просто така една сутрин заговори в ушите на над милион слушатели за Русе и проблемите с екологията там, които родиха българската опозиция – по онова време петчленна и добре прикрита в кухничките си.

След това една нахакана кралица на микрофона я беше питала “Как така? Дори на мен не ми позволяват да говоря на тази тема”. Светла Вълканова й беше отговорила: “Ами, ти защо питаш”!

Когато 8 години по-късно искаше да въведе курсове по правоговор в радиото, понеже за малко беше станала шеф и имаше намерение да внесе малко култура в общуването с хората, а оттам и между хората, я обвиниха в цензура.

После й крещяха под прозорците: “Цензорите вън” точно онези, които преди и бяха най-близки приятели. А щом дойдоха на власт, понеже им беше неудобно да я повеят с политическата си метла, предпочетоха да я унижават, защото вероятно бяха решили, че така ще бъде по-мъчително за нея. Намалиха й заплатата цели 3 пъти – не, че някога е била особено висока, пратиха я в десета глуха – първо далеч от микрофона, после в нощното предаване, свалиха нейното авторско Браво на вас в събота сутрин, нищо че беше в челото на рейтингите.

Сигурно бяха забравили, че всички електронни медии сега си пълнят програмите с нещо, което тя въведе първа в Хоризонт през 1990 г. – включването на слушателите направо в ефира – директен достъп до силните и слабите на деня.

Безсмислено е да се изреждат всички останали нежни революции на Светла Вълканова, защото това вече няма никакво значение. Тя е отвъд хоризонта.

Прощавай, мамо!