Паякът празнува пред нюйоркска публика

 20-дневното презокеанското турне на „Паякът“ премина с голям интерес от страна на българската и англоезичната публика. Билетите за чикагския театър Leela Art Centre бяха предварително изчерпани седмици преди датата. Дори бяха продадени допълнително 50 билета. Залата, предназначена за 270 човека, събра 320 желаещи да се докоснат до сериозното съвременно българско изкуство. Билетите за представленията в Лос Анджелис /Холивуд/, Сан Хосе и в Сиатъл също бяха разпродадени. В Сиатъл, където публиката е основно българска,  зрителите бяха отпечатали 250 картички с плаката на „Паякът“, а на финала  всеки чинно изчака своя ред за автограф. Три български семейства, живеещи в Канада, пристигнаха специално в Сиатъл, за да видят родната пиеса. Сериозна група американци от компанията Microsoft, също гледаха „Паякът“ по покана на българските си колеги. По време на американския гастрол пиесата отпразнува шестия си рожден ден с представление номер 70 пред нюйоркска публика. Във всички градове постановката се игра на български език с английски субтитри заради желанието и на американски почитатели на европейски театър да гледат. Пиесата „Паякът“ е написана и режисирана от творческия дует Димитър Касабов и Йордан Славейков. В ролите на брат и сестра – сиамски близнаци се превъплъщават актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова. Сценографията и костюмите са на Искра Петкова, а музиката на Александър Каланов и Йордан Борисов. В София спектакълът може да бъде гледан на 28 март от 19.00 часа на  голямата сцена на ТР „Сфумато“. Американската обиколка на „Паякът“ се осъществи по покана на няколко български институции и организации в Америка - Български културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Ето какво споделя режисьора Йордан Славейков за турнето:  „Като организация и реализация, подобно турне е доста трудно и рисково, защото това е първата българска съвременна пиеса, различна от комедия, която гостува там. Българите в Америка обичат да ходят на концерти и театър, отделят пари и време за култура, но никой до този момент не им е предлагал сериозен драматичен текст. По-скоро на изкуството там, а и тук, се гледа като средство за забавление и в този контекст турнето беше в голяма степен рисково. Нашата пиеса е драма, това е по-дълбокият жанр. Предварително не беше ясно какъв процент от българската общност ще дойде да гледа проект, който е доста различен от леките неща, привикнала да гледа родната публика зад океана. И за наша радост се разбра се, че българите в Америка имат желание за подобен вид срещи. Мога да кажа, че именно такива културни актове държат сплотени общностите в Америка.“