Пл.Филип Трифонов си е малък плочник, но поне е близо до дома на артиста: Улиците на София

С изненада намерих площад Филип Трифонов, без да го търся, вървейки по улицата Крум Попов, който разрязва от север Преден / Долен Лозенец, в случая при друга така артерия - Милин камък. Площадът всъщност не е площад, а неголям триъгълен плочник, но важен е жестът към един прекрасен човек, когото познавах от дете и който определено го заслужава.

Най-хубавото е, че мястото се намира съвсем близо до неговия дом, където също съм бил. Неколкостотин метра са до ъгъла с неговата улица Криволак, а от кюшето, където пък - точно на номер 46 живееше вторият ми баща Пламен Сираков - негов колега, приятел и партньор в една хитова театрална постановка, изпреварила с месеци Голямата промяна на 10 ноември 1989 г., с която тогава обикаляха страната и играеха пред препълнени зали, като пускаха непозволени от властта лафове извън текста на Хр. Бойчев, чиято кариера също тръгна от този спектакъл на Театър 199.

Момчето си отива, Не си отивай, Оркестър без име - гениалните роли на Фипо, както всички го наричаха, са основно в киното, още от знаменития му дебютен Изпит. А театърът не беше първата му любов.

Но е хубаво, че до табелата с името му на площада, е разположена и пейка, на която всеки може да седне, да си спомне за тъжно - смешния Фипо и за неговите неповторими образи. 

Апропо, нека напомня, че и Крум Попов, на когото е кръстена улицата, е човек на изкуството, макар и отличен от потомството не като писател, поет, журналист, публицист, а като кмет. Първият ляв човек начело на София. И първият загинал на поста си. но това е една друга история, която ще разказваме друг път.

Борис Ангелов