Половин век след ролята на живота си и две седмици преди 77-ия си рожден ден на 9 декември, един добър човек - Стефан Данаилов, предаде Богу дух. Не ми хрумва някой друг в артистичната гилдия, за когото никой не може да каже, че го е прецакал, че го е нагрубил, че го е подвел или че го е измамил, че се е държал високомерно или е можел да помогне, но не го е направил.
Добрите хора в България са отчайващ дефицит! Гордея се, че беше приятел на нашите и съжалявам, че не реализирах мечтата си да направя спецпроект с него – не за ролите, не за жените, не за интересните истории, а за смисъла на нещата.
Всеки знае Стефан Данаилов по главната роля в култовия соцсериал На всеки километър, който тази година става точно на половин век и го направи суперзвезда – най-голямата в българското кино.
Но потърсете в нета и вижте първата му истинска роля (не броим детската в Следите остават) в гениалния филм на Рангел Вълчанов Инспекторът и нощта, когато е само на 20. Там изгрява и другата голяма звезда на наистина народен артист – Георги Калоянчев. Ламбо играе лошия, но готиния софийски гамен с опасен чар, а Калата е другият полюс – малко неугледния, но хитър инспектор.Двамата се въртят около съвършената Невена Коканова, за която това е втори хит след Тютюн. Повече има ли нужда да разправям....
Припомнете си също любимия ми български комедиен филм Дами канят, където Ламбо на 40 е осъзнат и афиширан в една чужда на подобни своеволия система секссимвол. Оставете настрана факта, че около него се въртят вече зрялата Невена Коканова, всички класически красавици и интересните жени от бг екрана. Филмът е толкова тънко ироничен и толкова в духа на MeToo, но не по тъп начин като инициативата от Холивуд, а по мъдър с безброй култови лафове какъв трябва да бъде Мъжът, че си струва дори да си ги запишете. Всяка от десетките започва с „Един мъж трябва...“.
Като пиша за Данаилов на 20 и на 40, се сещам и за още нещо, което е хубаво да издирите в нета и да си припомните. Гениалната песен по стиховете на друг отишъл си неотдавна наистина голям – Любомир Левчев. Стихотворението му е леко редактирано, ама хубаво, не като Под игото днес, и даже звучи по-добре като поезия с музиката.
Започва с :„Колко е лесно да бъдеш влюбен на 20 години...“. За да завърши на 40 с: „Без болка, без магии и без сълзи, раздялата не носи свобода. И мисля си, че не умирам, и мисля си, че не умирам, и мисля си, че не умирам“.
Когато човек може да направи такива неща, той не умира!
Светла памет на Стефан Данаилов...
Борис Ангелов
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Избягването на наборна военна служба в ...
бТВ Синема 05 май 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Фарес Фарес Assad Николай Ли Карл Мьорк Джохан Луис Шмид Роуз Кнудсен Пол Свер Хаген Джоханъс
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!
Сякаш служебните дела са поели властта над живота ви днес. Разбира се, важно е да свършите всичко и то по най-добрия възможен начин, както само вие можете, но не забравяйте и другите области на живота. А те могат да са много, много вълнуващи. Не се страхувайте да се срещнете с вътрешната си същност, това може само да ви направи по-силни и по-цялостни.