Сара Джио с нова вълнуваща история

класациите в САЩ, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист. Автор е на множество статии за „Ню Йорк Таймс“, „Мари Клеър“, списанието на Опра Уинфри и много други дамски списания и сайтове. Няколко години води две популярни рубрики на „Гламър“: „Здраве и фитнес“ и „Втора глава. Любовта“. На българските читатели писателката е позната с романите „Теменужки през март“, „Пролетен сняг“, „Винаги“ и „Всички цветя в Париж“. Ето какво споделя авторката за „Утринно сияние“: „ Пиша това, докато седя в моята плаваща къща в Сиатъл и гледам през прозореца към сивия ден на езерото Юниън. Вали проливен дъжд. Той барабани по покрива, а вятърът го навява срещу прозорците. Това са любимите ми дни на езерото. Виждам плуващи патици и преминаващи лодки, а от време на време и някой гребец с каяк, въпреки дъжда. Уютно е. Хубаво ми е. Когато се заех да пиша този роман, започнах само с обстановката: плаваща къща на брега на езерото Юниън. Цял живот съм живяла в района на Сиатъл и плаващите къщи винаги са ме очаровали (и разбира се, един филм, наречен Безсъници в Сиатъл, засили още повече това очарование). Преди години, като млад журналист, написах статия за начина на живот в плаващите къщи и никога няма да забравя поканата да разгледам плаващ дом за първи път. Жената, която любезно ме прие в дома си (през врата, която имаше отвор за патици ниско долу), ми разказа за живота на езерото – за това как плаващата къща се поклаща от вятъра, как езерото може да те приспи с люлеенето си, и може би най-забележителното – за начина на живот в общността на плаващите къщи, която е като семейство. Съседите си помагат в нужда и пазят тайните си като най-доверените приятели. Предполагам, че началото на този роман започна в онзи ден, когато влязох в