Сърбия все още уплашена от ударите на НАТО

Десет години по-късно Сърбия все още носи белезите на въздушните удари на НАТО по повод Косово, но остава все така твърда в опозицията си за независимостта на територията на албанското мнозинство, пише АФХ по повод годишнината, предаде БГНЕС.

11-седмичната кампания на бомбардировки започна на 24 март 1999 г. след краха на водените с посредничеството на Запада мирни преговори между режима на покойния сръбски президент Слободан Милошевич и сепаратистките косовски албанци. "Въпреки че всички се бояха от бомбардировките, никой не вярваше, че това ще се случи и когато чух сирените за първия рейд и видях светлините в небето, помислих, че това е проба", припомня си Игор Марович, анти-Милошевич студентски активист по онова време.Ръководителите на Запада видяха въздушната война, първа по рода си в историята на НАТО, като единствен начин за слагане край на насилствените мерки от 1998-1999 на частите на Милошевич срещу Армията за освобождение на Косово и поддръжниците й. НАТО си постави за цел да разруши няколко десетки военни обекта, но удари инфраструктурни цели като мостове, железопътни линии, електропреносната мрежа и пропагандната машина на Милошевич. Бомбите и ракетите разрушиха прецизно много цели, но алиансът стана обект на ожесточени критики когато някои се отклониха от целта, удряйки домове, бежански конвои, автобус, влак, болница и посолството на Китай. По онова време Милошевич най-накрая се предаде 78 дни по-късно, цивилните жертви достигнаха до около 500 според Хюман Райтс Уоч, пет пъти по-малко от това, което твърдеше тогавашното югославско правителство. Бомбената кампания прогони сръбските части от Косово и проправи пътя за натовските умиротворители да положат основите за мисия на ООН, която да наблюдава разкъсаната от войните провинция. Страхувайки се от отмъщението на албанците, десетки хиляди косовски сърби напуснаха домовете си и се отправиха в Сърбия, като само малцина се завърнаха през изминаото десетилетие. Тези, които останаха - около 120 000 души - живеят главно в северния регион по границата със Сърбия или в малки анклави основни в южните части. Напрежението се запази високо, особено след като косовският парламент формално се отдели от Сърбия през февруари 2008 г. - стъпка, която бе призната от над 50 държави, в т.ч. и САЩ и повечето от ЕС.