Телесното здраве добива смисъл само чрез Духа: Пeтър Димков

придобие без него. Що се отнася до знанието и то не може да се посади в човешкия ум без труд, както не може да се отгледа житна нива, без да се изоре и засее тя предварително. Ако ние прекарваме нехайно нашата пролет, то и нашето лято ще бъде безполезно и за презиране, жетвата ни ще бъде гола слама и зимата ни на старини няма да бъде почитана от никого.“

„Гледайте да не загубите нито един ден без полза. За търтеите няма място нито на небето, нито на земята; те са позор за рода си. Никакъв блясък на богатство или обществено положение не може да потули безобразната им същност. По-добре е да мъкнем вар или да ринем с лопата, за да принесем полза на хората с честен труд, отколкото да бъдем възпитани в разкош и да живеем като паразити”, съветвал Димков.

Слънчевият човек, както го наричали, често четял от Евангелието и от книгата „Свещени думи на Учителя“. Ето думите и напътствията на Димков: „Как трябва да се ползва от чадото Божие тази свещена книга?

След сутрешната молитва, в която обезателно влиза прочитането на една глава от Евангелието, вземете в ръцете си тази книга с кратката формула:

    „Учителю, ръководи ме в този момент и ми посочи със святата си десница кои слова от тази книга са необходими за душата ми, за да ми послужат за ръководство в тези съдбоносни за мен дни“.

Подир това, с двете ръце едновременно отваряте книгата и прочитате написаното (пасажа), на който сочи показалецът ви, и внимателно се изчитат и двете страници и се размишлява върху тях“. После Димков прочитал текст от „Завета на цветните лъчи на светлината“ и се обливал мислено с цветните лъчи на светлината, определени за съответния ден, след това започвало всекидневието му.

Дъщеря му, художничката Лили Димкова казва за него: „Татко се беше научил да владее времето. И каквото и да правеше, каквото и да беше напрежението около него, съумяваше да запази спокойствие и да остане лице в лице с Господа в мълчание или с думи.

Усещах как татко живее в Божието присъствие, а то се постига със словесно мълчание, с тишина на чувствата, с безмълвие на мисълта, с покой на тялото. Той беше овладял възможността да изключва напрежението. А това му даваше възможност да се вслушва в тишината и да пребъде в абсолютния покой. Той ми е говорил за оживялата взаимовръзка с Бога по време на молитва и тогава казваше: „Осветява се“, т.е. казвайки молитвата, истинска светлина светва, която виждаме и с физическите си очи. Първото, на което ме научи, бе, че Бог е вътре в нас и няма пречки за постигане на връзката с него. Името, което човек получава при кръщението, свързва човека с Бога. Затова, започвайки прегледа на пациенти, татко питаше за малкото му име“.

Споделяме с вас думи от собствения му завет, даден месеци преди края на изпълнения му със смисъл житейски път:

Най-великата сила е мисълта. Каквото и когато да мислим, ние съграждаме от невидимата материя нещо, което привлича към себе си сили, да ни помагат или да ни вредят според характера на нашите мисли. Затова първата крачка е да управляваме мислите си чрез своя разсъдък. А втората крачка изисква от нас да развием у себе си навик за оптимистична мисъл. Няма лекар, който да премахне болестите на тялото и душата така, като ги премахва радостната мисъл.