– Г-жо Иванова, предстои Ви голям юбилеен концерт „Пеем за България“ на 31-ви октомври в зала 1 на НДК. Освен Вашите внучки – певиците Ива и Велислава Костадинови, кои други гости сте поканили на този празник на българския фолклор?
– Сред гостите ще са колегите ми от Северна Македония – Давид Велков и неговия баща Сашко Велков, когото често наричат акордеониста, или хармоничаря на Балканите. Той направи и много от аранжиментите на новите ми песни. Двамата идват специално от Македония за концерта ми. Щастлива съм, че на сцената ще участват и 4-5 танцови състави. Много мил момент ще е изявата на около стотина мънички дечица от училището по немски език в „Обеля“, които ще изпеят „Българийо, ти наша майко свята“. Искам с тях да изненадам приятно публиката. Според мен, ако си успял да заразиш поне едно дете в любов към народната песен, значи си е заслужавало да твориш. Ще има и други изненади за зрителите.
– Към Вас също има един въпрос-изненада от Вашите внучки – какво е усещането да пеете на една сцена с тях и по-различна емоция ли Ви носи?
– Разбира се, че ми носи различна емоция – първо, имам усещането за полет с тези две бели крила до мене! Второ, изпитвам задоволство, че мисията ми като баба съм си я изпълнила. Радвам се, че те двете са много търсени и харесвани, съумяха да „купят“ всичко от баба си и да ме надминат – като мисъл, похват, визия и поведение, като всичко, което е необходимо за една певица. Аз на техните години не съм звучала така, а те сега звучат като десет Гуни! Много приятно ме изненадва като виждам колко много ги обичат хората, сигурно защото и те дават всичко от себе си. Пожелавам на всеки такава всенародна любов – може да си капнал от умора, но като усетиш тази любов от хората и тя ти влива живителна сила.
– Благодарение на Вашата версия на обичаната народна песен „Зайди, зайди“, много хора разбраха, че тя е посветена на Левски и е написана от Любен Каравелов. Странно ли Ви е, че историята на тази песен е толкова малко известна?
– Странно ми е, аз мога да говоря много по този въпрос. Македонците даже имат и един сайт „Зайди, зайди“, защото светът почва от Македония и те я мислят за тяхна песен – просто не знаят каква е историята й. Колосът на македонската народна песен Никола Бадев, навремето е бил пленник и дори е трябвало да го убият, но човекът, който е трябвало да го убие, е усетил, че е духовна личност и му е дал път да избяга. Този човек е бил от Батановци – квартал на Перник и в знак на най-голяма благодарност към него, Никола всяка година идваше да прави концерт за населението на Батановци. Така той и музикантите му са чули нашата песен „Черней горо“, която всички родни школувани хорове са пели тогава, харесва им и след това започват и в Македония да я пеят, но никой не знае тази история. Питам се защо народът ни не си знае историята и си мисли, че песента е македонска?! Това е песен, написана от Любен Каравелов в памет на Васил Левски, като текстът й е сбор от три народни песни, едната от които е „Черней горо“. Тази история ми беше предадена от хумориста Иван Искренов – Бог да го прости, невероятен ценител на македонската и българската песен.
– Това далеч не е единственият случай да се присвояват български песни…
– Да, това се отнася и за друга песен, която им е химн – „Земьо Македонска, уважавам те“, изпята от Васка Илиева. Това всъщност е стихотворението на Иван Вазов „Земьо Черногорска“ – прочетете и ще видите как е изваден текста му, а сега се правят, че „от нас почва света!“
– Мислите ли, че в народните ни песни много по-точно се отразява нашата история, отколкото в учебниците ни – в тях думата робство не е заменена с присъствие, или владичество?
– Да, в песните думата робство и имената на героите ни съществуват и се възпяват, затова е такъв и надслова на нашия концерт „Пеем за България“, защото вече всичко се изопачи от историята ни. Днес всеки хули майка България, защото ползват чужди благини, но като я напусне, страната ни пак ще оцелее.
– Вашият юбилеен концерт е само ден преди Празника на народните будители. Според вас, как биха реагирали славните ни предци, ако можеха да видят какво се случва днес в държавата ни?
– Биха се обърнали там, където са положени! Жалко, много жалко, Българийо – това никъде не се прави… Нациите, на които сме се кланяли, защото ние винаги сме си връзвали каруцата за нечия чужда колесница – тези нации нищо не затриват, при тях всичко остава където е било, докато на нас какво ни е сбъркано в чипа – не знам, но сме безпомощни. По всяка вероятност, в миналото сме оцелявали с вяра и ако не е била вярата, да не сме българи вече. Наблюдавам, че и днес народът все повече се обръща към Бог, но трябва и сами да си помагаме, за да ни помага и Той.
– А съгласна ли сте с Ваши колеги, които твърдят, че българските народни песни и танци са лечебни– убедила ли сте се лично в това?
– Убедена съм – да, но сега да не прозвуча нездравословно, като разкажа какво ми сподели моята най-близка приятелка, която е уважаван психолог и работи в болница. Тя ми каза: „Гунче, една жена, която беше с много тежка диагноза и трябваше да поработя с нея, от дума на дума ми сподели: толкова я обичам тази певица Гуна Иванова.“ Същата жена, дори казала на близките си хора, че когато умре, иска да й пуснат моя песен! Когато чух това, аз събрах мои дискове и ги дадох на приятелката ми да й ги занесе с поздрави от мене. След шест месеца, тя ме изненада с думите: „Ами тя, Гунче, жената оздравя!“ То наистина звучи невероятно и ми е неудобно да го разказвам. Толкова ме зарадва с тази новина, а после ми каза: „Гунче, видя ли че песента лекува!“ Много хора са ми споделяли и за енергията, която нося. Съвсем наскоро една жена в Девин дойде и ми поднесе букет цветя с думите: „Ти не знаеш колко лекуваш с енергията си!“
– Освен певица, Вашата внучка Велислава е модел и актриса, при това е завършила НАТФИЗ в последния випуск на Стефан Данаилов. Тя какво Ви е споделяла за легендарния ни актьор и Вие успяхте ли да се срещнете с него?
– Не, не успях на живо да се срещна с него, но го бях поканила на предишния ми концерт. Велислава е отишла да му занесе поканата, а той вече не беше добре, но много се изненадал: „Стига бе, ти познаваш тази жена!?“, а тя: „Това е моята баба.“ След което й казал: „Това ми е любимата певица!“ Като чух това се разплаках: „Господи, досега да не знам!“ За съжаление живота никога не ме е срещнал с него, въпреки че с Лиляна Кисьова и Видин Даскалов съм работила много и понякога сме имали по 12 концерта на ден. Чувала съм, че любимата му песен е била „Девойко мари хубава!“
– Като една от примите на народната ни музика, познавате ли си с естрадните ни прими Лили Иванова и Йорданка Христова?
– С Лили Иванова не се познавам лично, но моите уважения – тя е някакво явление, няма такова чудо! Пожелавам й още много достойни години да е жива и здрава! Нашето Данче наскоро имаше рожден ден – да е честита и да иляди, както се казва! Тя е нашата София Лорен и много ми е готина. Познаваме се и гледам с голям респект към нея.
– Солидарна ли сте с Нешка Робева, която не скри възмущението си по повод изказването на роден културолог, който не понасял народната ни музика, защото не можела да го вдъхнови и според мнението му комунистите измислили народните ни песни?
– Ами, тези хора да си вземат партакешите и да отидат там накъдето се кланят, и не да се кланят, а да се наведат ако щат – това заслужават! Ние ще седим тук и ще прославяме България и българския фолклор, който пътува и към други цивилизации чрез песента „Излел е Дельо Хайдутин“. Какво значи това „фолклорът ни отдалечава от Европа?!“ Той подчертава нашата идентичност и не разбирам защо трябва да се смесваме с когото и да било! Дали в Германия и Дания, когато празнуват националния им празник – дали някой е излязъл без да е облякъл национален костюм, въпреки че не им е толкова хубав фолклора, но го уважават. Нас нихилизъм ни тресе, но добре че са единици, които правят такива изказвания. Радвам се, че хората реагираха на подобни думи и така ни дадоха вяра, че България ще я има и чрез вестника искам да им благодаря!
– Защо у нас има и такива чуждопоклонници, които не зачитат родното, а все въздишат по чуждото?
– Ами, това е някаква духовна пустота, липса на интелект, комплексарщина, но ако е малко по-интелигентен човек ще прецени къде е – жалко, че точно такива се водят за културолози. Жалко и за студентите, на които те трябва да преподават – на какво ще ги научат?! Добре, че са тези фолклорни танцови клубове и вече народът ги възприе като по-подходящия фитнес, особено интелигентните млади хора. Така че, няма да погинем!
– Известно е, че Ванга също много е обичала нашия фолклор. Вие срещала ли сте се с нея и била ли сте свидетелка на необичайни случки?
– Аз пет пъти съм се срещала с нея, но все съм ходила да правя услуги на хора и тя всеки път е помагала. Веднъж бях и на рождения й ден, за да я поздравим с една фолклорна група и тя много ни се зарадва. Друг път, водих при нея една майка с дете на 7 години, което сега е на 55 г. Тогава то имаше страхова невроза и майка му ми каза: „Гунче, детето ми си отива“, и ние тръгнахме още през нощта, а в пет часа вече бяхме пред къщата й. Там влизането беше сложно, но с помощта на зет ми, който й беше съсед, жената успя да влезе. Тя й подала захарта и Ванга само казала: „Що го правите това дете, спирате всекакви лекарства, ще дойдете след една неделя и ще носите една шаренка басма. В нея ще сложиш трина от сеното – да спи детето на тази възглавница, а после ще додеш с него!“. След това детето се оправи и стана учителка! Друг случай: олимпийският шампион по вдигане на тежести Борислав Гидиков и семейството му живееха над нас. На жена му й бяха казали, че има рак на матката и той ми дойде на гости и вика: „Ти Гунче си ходила при Ванга, и аз ще дойда с теб и искам да ми гледа!“ Влезнахме при нея вътре, а той както беше накокорчен – седна и се сви на ер голям от притеснение. Ванга към мен: „О, ти ми кажуваш, че е моминка, а две дечика гледам, че има?“ После продължи: „Кой ти кажува, че е рак, няма такава работа – това е друго, ще идеш при този доктор и той ще помогне!“ Така направи жена му и до ден днешен е жива и здрава.
– За съпруга Ви се знае, че сте били голяма любов и ви е носил на ръце – как се превъзмогва и преодолява такава загуба?
– Загуба никога не се превъзмогва, но някак си човек свиква да живее с болката, защото жив не може да отиде там, откъдето никой не се връща. Аз загубих и дете на 27 години и живота ми не е бил лек и ми е наложил този стил на обличане, но сигурно затова стигам до душите на хората и успявам да ги вълнувам с песните си.
– Вярата помага ли Ви е в трудни моменти и случвали ли са Ви се чудеса?
– Чудеса са ми се случвали. Сигурно е чудо, че след всичко, което ми се е случвало съм оцеляла и благодаря на Бога! Радвам се, че мога да съм подкрепа на тези две крила – внучките ми, а и на родителите им. Не само на тях, но и на други хора, които са казвали, че им помагам с енергията си – сигурно затова ме е съхранил Бог. Моите предци са бежанци от Гърция, а там вярата е преди всичко и всеки носи Бог вътре в себе си – Бог е там, където го призовеш и ако не вярваш – защо си на този свят?!
в. Труд
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Асен Василев е крил съзнателно ...
бТВ Екшън 24 ноември 22:00ч.
Режисьор: Жауме Балагуеро
В ролите: Фреди Хаймор Том Джонсън Лиъм Кънингам Уолтър Морланд Фамке Янсен Маргарет
Тя го вижда да си стяга куфарите и пита:
- Какво значи това?
Той:
- В Южните морета има един остров, където мъжът като прави секс с жена, му дават 25 евро.
Тя:
- Ха, тогава и аз ще дойда, да те видя как ще изкараш с 25 евро на месец!
Сякаш служебните дела са поели властта над живота ви днес. Разбира се, важно е да свършите всичко и то по най-добрия възможен начин, както само вие можете, но не забравяйте и другите области на живота. А те могат да са много, много вълнуващи. Не се страхувайте да се срещнете с вътрешната си същност, това може само да ви направи по-силни и по-цялостни. Леко напрежение ще създавате около вас,може би защото