Учебният театър при НАТФИЗ открива своя сезон с "Едмонд"

Учебен театър при НАТФИЗ има удоволствието да Ви покани на премиерното представление

ЕДМОНД
от Дейвид Мамет

превод  и сценичен вариант Пламен Марков

постановка
проф. Пламен Марков

сценография и костюми
МИРА КАЛАНОВА
музика
АСЕН АВРАМОВ

УЧАСТВАТ
Атанас НАЙДЕНОВ, Благой БОЙЧЕВ, Виктор АТАНАСОВ, Зорница КОСТОВА, Ивайло Драгиев, Иван КАЛОШЕВ,
Ина ДОБРЕВА, Йоанна ТЕМЕЛКОВА, Мира БОЯДЖИЕВА, Милко ЙОВЧЕВ, Момчил МЯСИЩЕВ, Ованес ТОРОСЯН, Павлин ТАНЕВ, Радина КЪРДЖИЛОВА, Стайко МУРДЖЕВ, Стафания КОЧЕВА, Стефан БОРИСОВ, Теодор ПЕТЕЛОВ, Тони МИНАСЯН, Цветомир ЧЕРКЕЗОВ, Явор БАХАРОВ

АБСОЛВЕНТИ ОТ КЛАСА НА проф. Пламен Марков

„В епохата преди телевизията ние обичахме да прекарваме вечерите си в мъчителни размисли, докато дочакахме прекрасното умение да използваме езика като начин на изразяване, изпълнен със злоба.” Дейвид Мамет

За пиесата „Едмонд”:

„Едмонд” е написана през 1982. Тя е брутална сюрреалистична алегория на американското общество, където човешките отношения са повърхностни и всичко е подчинено на егоизма и меркантилните интереси. Едно провокативно гадателско предсказание тласка Едмонд да навлезе в дяволския и свиреп подземен свят на Ню Йорк, да загърби целия си пледишен живот и да поеме по трънливия път на себепознаването и спасението.
“Едмонд” е пиеса за чуствителния човек и неговото място в света. Тема изключително актуална, тъй като в днешното време чуствителните хора са на изчезване. Едмонд е човек правещ решителна крачка в живота си и напуска своя дом заради хипотетичния рай, който  го очаква по широкия свят. Сметките му обаче излизат криви и той попада в редица сложни ситуации. В екшъна има дори убийство, което го отвежда в затвора, при гадателка, в публичен дом, при уличен комарджия, наркодилър - всичко което предлага улицата и накрая го отвежда при малоумен затворник. Представените в различните картини приключения на обикновения човек е свободно пътуване отвъд привидностите на градския пейзаж, в дебрите на личните страхове и комплекси на всеки от нас. Едмонд е история за поемането на отговорности и за това как човек се учи да бъде свободен.

Дейвид Мамет за „Едмонд”:

„Както е казал Станиславски, целта на театъра е да покаже живота на душата. А дали това ще стане или не, зависи от връзките между хората и поведението им в обществото. Понякога може да се напише пиеса, която просто да осведомява хората. „Едмонд” е пример за това. Тя също е подходящ пример за влиянието на Бертолд Брехт върху моето творчество. Бях направо заслепен от него и не разбирам всички тези безсмислици, които са написани за неговите пиеси.”

Критиката за „Едмонд”:
Според критиците творбите му съчетават импулсивния език на Харолд Пинтър и грубите чикагски маниери.

в. “Villiage voice”:
„Едмонд” е най-силната и най-дълбоката пиеса на Дейвид Мамет.”

в. “Chicago tribune”, Ричард Кристиянсен:
„Едмонд” на Дейвид Мамет е една разтърсваща творба, която въпреки привидната си бруталност е много човешка.”

За Дейвид Алън Мамет

Роден на 30.11.1947 г.  в Чикаго, САЩ, в семейство на руски евреи. Като ученик, Мамет работи като сервитьор в ресторанта към един от най-напредничавите любителски театри „Second City Theatre”, основан през 1957 г., който и до днес е запазил принципите си на работа, базирани върху импровизацията и риалити шоуто, изхождащ от моментните предложения на публиката.
Студент е в „Goddard College”, Плейнфийлд , щата Вермонт, САЩ, където през 1969г. получава бакълавърска степен по литература.
Изучава актьорско майсторство в нюйоркската театрална школа „Neighborhood Playhouse School”. Година и половина по-късно се отдава изцяло на писането.
През 1970 година Мамет вече преподава в „Marlboro College” във Вермонт, където пише „Езерна лодка”. Няколко години по-късно заедно със Стивън Скактор, Уилям Мейси и Патришия Кокс основава трупата „St. Nicholas Theatre Company”, на която той става артистичен директор. Пише пиеси за нея и повечето от тях сам режисира.
През 1978 г. дебютира на Бродуей на сцената на „Public theatre” с новата си пиеса „Водният двигател”, която сам поставя.
През 1984 г. истински бум предизвиква пиесата му „Гленгари Глен Рос”, която му донася одобрението на критиката и публиката, както и наградите
„ПУЛИЦЪР” и „ТОНИ”.
Филмовият му сценарий “Да разлаем кучетата” има номинации за филмовите награди “ОСКАР” и “ЗЛАТЕН ГЛОБУС”. В творческата му биография фигурират много пиеси и киносценарии донесли му престижни награди, като “Къщата на изгрева”, “Нещата се променят”, “Престъплението”, “Пощальонът звъни винаги два пъти”, “Недосегаемите”.
Мамет споделя, че една от най-важните пиеси за развитието му като драматург е емблематичната за абсурдизма пиеса „В очакване на Годо” от Самюел Бекет.
на 23 октомври 2008 г., четвъртък
от 19.00 часа