Защо другите ни вземат за лесни, надути, дръпнати?

Със сигурност ви се е случвало някой да ви каже: „Ама ти въобще не си такъв/такава, каквато изглеждаш”. Попитан какво имат предвид, отвръща например: „Ами не си толкова надут/а”. Същото може да важи за впечатления като например, че сме „лесни”, което значи също и лесно манипулируеми, наивни, добряци, или пък „дръпнати”, т.е. не особено комуникативни. Защо се получава така? На тази тема сме посветили нашия днешен лайфхак.

Много често ние не чувстваме себе си такива, каквито другите ни дават обратна връзка, че изглеждаме в очите им. Разбира се, възможно е това да се дължи на някакви повърхностни причини и „логични” техни изводи – примерно, човек е облечен подчертано добре или пристига със скъпа кола, което мнозина приемат за „надуване”, решават, че сме богати и оттам вероятно, че ще бъдем и „дръпнати”.

Това, разбира се, го има. Но обратната връзка за такива преднамерени представи за нас в по-дълбочинен план дава информация и за друго.

Означава, че ние си поставяме маски, когато общуваме с другите. И те възприемат тези маски, както ние – възможно е и неосъзнато, сме искали – като истинското ни лице.

Защо го правим, особено ако действително е несъзнателно/подсъзнателно, а не е игра от наша страна?

Защото сме имали нужда от психощит. И въпросната маска на „надутост”, „дръпнатост” е с цел да ни осигури защита от нещо, което чувстваме като своя слабост или нараняема зона – примерно неувереност,коплексираност, депресия...

Идеята ни, когато се защитаваме с този психощит е да ни пази от страхове – вродени и придобити, или поне другите да не разберат, че сме уязвими, при това лесно уязвими на дадени теми и места – нашите болеви точки.