Къде е границата между младежката позиция и натиска?

След напрежението в Министерството на младежта и спорта потърсихме представители на младежкия сектор, за да разберем какво всъщност се е случило вчера. Някои отказаха да говорят от притеснение да не попаднат в сторитата на НМФ. Други обаче се съгласиха да разкажат за случилото се, при условие че останат анонимни.

Разказите им очертават картина, която се различава от тази, представена впоследствие в публикациите на Националния младежки форум. А начинът, по който случилото се беше представено публично, вече трудно може да бъде определен просто като критика към институцията. По-скоро изглежда като поредица от тенденциозни публикации, гарнирани с провокативни заглавия.

На 24 септември уж новинарски сайт „гръмна“ със заглавието: „Сигнал: Администрацията на „спортното“ ведомство подвежда министър Керязов с невярна информация.“

Само ден по-късно същият автор отново намира повод за сензация: „Първи протест пред прозорците на Енчо Керязов: Министерството цензурира младежки организации“.

Какво всъщност се случва?

Представители на НМФ се налага да изчакат преди да влязат в Министерството за дискусионна среща. Това очевидно е достатъчно, за да бъде превърната една организационна ситуация в „цензура“, а изчакването – в „първи протест пред прозорците на министъра“. Само седем минути след началото на приемането на останалите младежки организации в сградата вече има готова публикация.

А само няколко часа по-късно – отново само в същата медия и от същия автор – излиза и следващото заглавие: „След скандал в министерството и заплахи за протести: Министър Керязов отстъпи пред младежкия сектор.“

Три публикации. Един автор. И три заглавия, които постепенно превръщат една среща в „скандал“, изчакването – в „цензура“, а последвалия диалог – в „отстъпление“ на министъра.

НМФ се самоопределя като глас на всички млади хора в България. В почти всяко свое публично говорене организацията поставя акцент върху агресията сред младите хора и върху тревожните случаи от тази година. И с право.

Тогава обаче е редно да се запитаме как изглежда този призив за по-малко агресия, когато самата организация застане от другата страна на разговора?

Подобава ли на представители на Националния младежки форум да прекъсват институционална среща с цел провокация към екипа на институция, както се хвалят в сторитата си?

Да превръщат конфронтацията в съдържание за социалните мрежи и повод за публична атака?

„Вчера неслучайно колега от друга младежка организация заяви пред всички, че и ние имаме право да участваме в процесите с министерството, а не само НМФ“, заяви представител на младите хора.

И още нещо – когато една организация претендира да представлява всички млади хора, представителността не би трябвало да се измерва с това кой говори най-високо, кой прекъсва пръв или кой успява най-бързо да превърне един организационен момент в медиен скандал.

Несъгласието е право, но между гражданската позиция и опита за натиск има разлика. Между настойчивостта, неуважителното поведение и демонстративната конфронтация – също.

А опитите за оказване на натиск върху институцията не са от вчера.

Може би е време младежкият сектор да си зададе един прост въпрос: ако искаме институциите да чуват младите, не трябва ли първо да покажем, че и ние умеем да разговаряме с тях?

 Екип на 19 минути