Митко Рачков живял 2 години в сливенска гримьорна

Господин Рачков, вярно ли е, че известно време сте живели в актьорската си гримьорна?

Да, два сезона играх в Сливенския театър. Живеех в гримьорната си. Там спах, там ядох и от леглото отивах направо на сцената за репетиции.

Къде канехте на гости момичетата, с които излизахте?

Как къде – в гримьорната! Може да съм говорил с тях за изкуство, но не съм ги „подготвял“ за еротични етюди в НАТФИЗ. Не съм плейбой, за да мога да давам уроци за кандидат-студентки в Академията.

Чува се, че съвсем неотдавна сте имали проблеми с жилището?

Апартаментът ми се наводни. Чочо Попйорданов ми се обади по телефона и ми каза, че нещо се е случило вкъщи. По това време аз пътувах към София. След като приключих разговора, телефонът отново звънна и ми изписа някакъв свръхлесен полицейски номер. Вдигнах телефона, а гласът от отсрещната страна се развика: „К'во правим, младеж? К'во правим – наводни ресторант за 100 хиляди долара“. Станах блед, жълт. Това означаваше, че аз и още 10 поколения след мен ще трябва да работят ангария. Срещнах се със собствениците, но разбрах, че Чочо е говорил преди това с тях и ми се размина само с 300 лв.

Но квартирните проблеми ме преследват още от времето, когато бях малък. Като тийнейджър често ходех в Твърдица. Заедно с няколко момчета си направихме землянка, която побираше 5 души. Всички бяхме си харесали една девойка и я поканихме да види землянката. Малко преди срещата се сетихме, че землянката е в пръст и трябва да постелим нещо. Хрумна ми идеята да откраднем слама от близо намиращия се обор. Набързо я взехме и започнахме да постиламе пода с нея. Момичето на овчаря дойде при нас и с ужас ни каза: „Какво правите? Ще се издушите.“ Ние в бързината вместо чиста сме взели слама с овчи изпражнения. Първият ни опит за сваляне на девойка се провали. Сещам се още една случка от този ми период.

Исках да видя как яде прасето. Така беше си завряло главата, че нищо не виждах. Взех една пръчка и започнах да го ръчкам. При едно негово рязко вдигане на главата, пръчката попадна в окото му. Аз се изплаших и избягах. Дядо ми след това се оплакваше как прасето спряло да върви, отслабнало. Чуех ли, че се споменава нещо за прасето, веднага изчезвах. Исках да дойде Нова година за да ми падне това бреме от раменете. Спях неспокойно.

Напоследък се говори, че вашите колеги от Народния театър са се надигнали срещу Сашо Морфов. Каква е вашата позиция по този въпрос? В пресата бяхте обявен за един от хората в „кръга на директора“.

Не знам да има някакъв скандал и напрежение в театъра. Напротив, през този сезон се случиха много хубави неща. Направиха се много постановки, работят три сцени. Смятам, че няма друг театър, който да има толкова заглавия в репертуара си. Скоро прочетох статия със заглавие: „Приватизиран ли е Народния театър?“. Аз съм млад актьор, вече 4 години работя в него, но вече знам, че ако в другите професии завистта я има, то в нашата гилдия е на 10-та степен. Ако й обръщаш внимание, може да те срине. Искам да заявя, че не съм братовчед на Морфов и нямам никаква роднинска връзка с него. Участвал съм в една негова постановка, харесвам начина му на работа и смятам, че е много талантлив човек. Освен това искам да опровергая твърдението в същата статия, че не са се поставяли творби на Иван Вазов. Това беше дебют на голяма сцена и главна роля. (б.а. - Рачков си позволява да манипулира публиката – постановката е замислена и осъществена по времето на директора професор Стефанов, а освен това предизвика скандал още преди да излезе, тъй като бе отлагана по политически причини. Въпросът стигна чак до парламента.)

Как попаднахте в Народния театър?

Лили Абаджиева ме покани да играя в постановката Младия Вертер – в театър Зад канала. Тогавашният директор на Народния – Васил Стефанов гледал постановката и ме харесал как играя. Явно е имало и недостиг на актьори, предложи ми да съм на щат.

Появявахте се и на малкия екран в предаването НЛО. Кой ви покани там?

Преди няколко месеца Чочо Попйордачнов ми предложи да участвам в предаването. След това с мен говориха Велко Кънев и Георги Мамалев. Аз откликнах на това предизвикателство, защото този вид игра е по-различен от театралната.  Надявам се да оправдая доверието, което ми оказват.

Снимахте се в Занаята на оръжието. Бихте ли разказали за филма, който бе представен и в Кан?

Премиерата му беше на фестивала в Кан. Филмът не е награден, но в момента води класацията по приходи в Италия. Кастингът се състоя в България. Одобрени бяха Деси Тенекеджиева, Христо Живков и моя милост. Една част от филма се снима в Плевен, а другата в Италия. Играех ролята на пълководец и приятел на главния герой. Доспехите, с които бях, тежаха 15 кг. Имах много перипетии при усвояването на първите си уроци по езда. Трябваше за две седмици да се науча на това сложно изкуство. Отначало с голяма радост отидох, но при втората езда конят ме хвърли. Повече не исках да се качвам на кон. Опитвах се да преодолея страха си, но животните усещат, когато човекът се бои от тях, та си правеха каквото си искат.

Откъде дойде страстта ви за изява пред публика?

Като малък много исках да стана народен танцьор. Като пуснеха народна музика, скачах, защото ми беше любима. Заведоха ме в народния ансамбъл Атанас Манчев, но там ми казаха, че съм много малък. Тогава бях едва на 4 години. Години по късно дъщерята на моите кръсници ни беше на гости. Тя играеше в драматичното студио в Бургас и ме попита дали искам да бъда в тази студия. Аз си помислих, че става въпрос за танци и се съгласих да се явя на конкурса. За тази цел подготвих една бърза, ситна ръченица и когато й я показах, жената се видя в чудо. Обясни ми, че става въпрос за театър, а не за хора. Примирих се с факта, че няма да танцувам и нищо друго не ми оставаше, освен да се пробвам в театъра. Занимавам се с театър от 1 клас.

Имате ли предмет, който носите винаги със себе си?

Имам кръст от Божи гроб и един камък от майка ми, които винаги нося със себе си, дори и на сцената. Ако няма къде да ги сложа, когато съм пред публика, ги слагам зад кулисите.

Какво правите, когато не се налага да играете?

Обичам да общувам с хора, които не са от актьорската гилдия. За танците вече споменах – макар да танцувам нестандартно между такта, често го правя. Ходя за риба. Хващал съм акула. Когато бях по-малък, заедно с дядо ми влизахме в морето в 5 часа сутринта с неговата лодка. Сега едва ли бих могъл да стана толкова рано. Когато имам свободно време, веднага хващам влака за Бургас. Обичам да пътувам постоянно. Винаги имам в себе си четка, паста, бельо и чорапи.

Плакали ли сте за жена?

Преди години бях влюбен в една девойка. Любовта ми беше несподелена. Много плаках. Не се срамувам, че съм плакъл.

За една вечер колко момичета са те сваляли?

Неотдавна бях в едно заведение и 3 момичета ми казаха, че ме харесват. Едната направо се изхвърли, че ме обича, другата, че ме харесва, а третата мълчеше, но не показа безразличие към мен. Вечерта се прибрах сам.