ДА! Viet House: оризови палачинки със скариди и боб, фъ и още много във фрегатата до бул. Витоша

Днес е Денят на победата и ни се искаше да пуснем нещо по-соц. Viet House е домът на Социалистическа република Виетнам, открит съвсем неотдавна във фрегатата на ул. Денкоглу, на метри от ул. Витоша по посока ул. Цар Асен. Харесвам Виетнам, след като го посетих преди година, както и местната кухня - лека и полезна. Начело със супата фъ.

Тя е отговор на онова, което японците наричат "рамен" и се прави също бистра и също с месо - тук изборът е между телешко - получава се крехко и добре, и пилешко, пресният лук на сезона заменя любимата ми лимонова трева, която е така обичана в Индокитай със свежия си вткус и дъх, а фидето е оризово. Оризов е и друг специалитет - палачинките, които виетнамците пълнят еновроменно със скариди, боб и кайма. И десертът е оризов - топки с боб.

А казвам виетнамците, защото готвачите са точно такива - оригинални. А българската келнерка се справя бързо, усмихнато и много учтиво с поръчките, което също прави чудесно впечатление в дома с форма на кораб.

Виетнам изобщо има такава форма, ако човек погледне на географията малко по-артистично. Пък е се е прострял покрай морето, прорязван от дълги и широки реки - само кораб може да спаси човек по течението. Там, разбира се, дори в най-елитните ресторанти на Хо Ши Мин, откъдето сме ви показвали и сме ви разказвали цели истории, е много по-евтино.  

Преди 40 години, при соца, в София нямаше други азиатски ресторанти, освен японския в Ню Отани, днешната Маринела, и виетнамския на ъгъла на бул. Хр. Ботев и бул. Стефан Стамболов, който отдавна не съществува. Помня, че баба ми ме водеше там, а аз - за всеки случай - предпочитах нещата, които имаше с кайма. Нямам особени спомени от тези ранни детски посещения, освен че - за разлика от японския - в Хайной, както се казваше заведението от СРВ, се сядаше нормално, а не с крака под пода. И нямаше толкова ритуали като в Японеца, където пък ме водеха родителите ми. Но, често казано, обичах повече барчето на басейна и боулинга малко по-долу по коридора, в което даваха каубойски филми, не само хитовия по онова време Винету.

Спомени от винил, както се казва...