Каква е разликата между депресията и меланхолията: Какво да правим с времето в карантина

Петък не е само ден на майстора, но и на отпускането след цялото работно, коронно, а вече и изборно напрежение, на което сме подложени от медийната и другата среда. За мнозина е неясно, когато се чувстват потиснати, дали това е депресия или меланхолия, дали са от единия или други психологически тип. Нашият днешен лайфхак предлага не само ориентация, но и идеи как да бъде преодолян проблемът. Актуална тема във времената, когато настъпва т.нар. пролетна умора - депресия ли е това или е меланхолия, да не би пък честата смяна на времето да е причината да се чувстваме "не много как"? Ами сега?!
Най-просто казано разликата между депресивния и меланхоличния тип психика е следната - единият си казва: "Аз съм лош", а другият: "Понякога ми е зле".
Казано картинно: първият тип психика е характерна за серийните убийци, а втория тип - за поети, философи, интелектуалци, които го наричат "сплин".
Казано химически: единият е алкохолик, другият е пиещ за удоволствие или от мъка, но не и нонстоп.
Освен за серийните убийци, депресивният тип често е срещан при така наречените "възрастни деца" - хората, които от малки се опитват да мислят и да се държат като "големи" или животът - съдбата, средата, обстоятелствата, са ги принудили да го правят.
Цялата концепция на Фройд, дали той самият не е изследвал и не е описвал себе си, е основана на проблемите в детството като основа на всички психологически проблеми. Лайтмотивът е т.нар. вътрешно дете. Проявленията му ги наричаме "инфлантилност".
Какво е характерно за такива хора - вярата в чудо, казват учените. Значи ли, че преходът е направи всеки българин или поне мнозинството гласоподаватели хора с депресивна психика? Които смятат, че един човек е способен да ги понесе на гърба си и да промени живота им?
За да не бъдат разкрити от другите, такива хора обичат да играят - има ли нещо по-характерно за децата? Всяка тяхна игра е подчинена на желанието да се правят на големи. Хората с депресивен тип психика никога не спират.
Забраняват си например да плачат - това им се струва издайническо, че са деца, и