Перфекционизмът е невроза, как се лекува: Какво да правим времето в карантина

Понеделник е денят, от който обикновено започваме/прекъсваме нещо, за да бъдем съвършени, даже има такава песен...Подходящото време да поговорим за епидемията от перфекционизъм/максимализъм, която вече става опасна за нашето здраве според психолозите. На това сме посветили и днешния ни лайфхак.

Културата на известността, в която живеем медийно ни налага, че е тъпо, едва ли не недопустимо човек да бъде среден, трябва да бъде ВИП, най-,най-, налага се. Това ни поставя супер цели и супер стандарти, следването на които е най-прекият път и най-честата причина за появата на перфекционизма и развитието му като истинска невроза. Пътят е прост: проблем – тревога – депресия – заболяване от т.нар. дисадаптация. Как се усеща? Нещастие – стрес – пренапрежение – прегаряне/burn out.

Основното, което ни тормози е ниската самооценка, хипертфрофирането на вътрешния критик в нас, създаването на специфично мислене за обезценяването на собствените постижения и развиване на комплекс за малоценност.

Налагането върху нас самите на негативен филтър на мислите ни води до безжалостен самоанализ. И той буквално ни побърква.

Как се лекува този Синдром на отличника?

Първо, нашата самооценка да не се основава на постиженията ни, а на обичта към самите нас.

Второ, да си изясним, че няма нищо безупречно и ние самите няма как да бъдем 100% съвършени.

Синдромът на отличника най-често е възпитан от очакванията на родители със същия синдром, които пренасят собствените си завишени супер цели върху децата си, без да се интересуват дали е възможно да ги реализират и на каква цена. Тези свръхочаквания просто се персонифицират в образа на детето/децата.

Много често това ги кара да развият Синдром на отложения живот. Как се разпознава? Просто е!