Стандартът в Германия падна с еврото, Франция иска единни данъци като нейните 33,3%, пише Блумбърг

„Еврото е добро за немските износители и политици, но не и за потребителите в Германия. На тях им бе отказан по-високият стандарт на живот, който имаха при предишната си валута. Мнозина, дори МВФ, казаха на Берлин да използва излишъка си, за да похарчи повече пари за публичния сектор, но истината е, че Германия се нуждае от по-висок реален валутен курс. Като гледам как стоят нещата, следва ръст на инфлацията”, продължава топанализаторът.

„Европейските лидери разбират проблема с еврото и се опитват от време – навреме да правят реформи на валутния съюз. Но разбират също, че нямат подкрепа от народите си за последващи стъпки към истински политически съюз, чиято главна институция трябва да бъде ЕЦБ.

Много наблюдатели, че новата немска Голяма коалиция и френският президент Макрон ще съумеят наистина да изградят базата на еврозоната като държава. На думи всичко може да изглежда окуражаващо, но по същество не е. И двете страни искат да се движат напред по принцип, но правителствата имат конкретни сблъсъци как да стане.

Макрон иска фискален съюз (б.р. еднакви данъци, във Франция корпоративните са 3,3 ПЪТИ ПО-ВИСОКИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ, личните са до 45% или 4,5 пъти над нашите) и един финансов министър за цялата еврозона. Германия не желае. Настоява страните да си бъдат отговорни за фискалните позиции (б.р. за положението на собствените си бюджети). Това ни кара да очакваме минимални трансфери за единната система, което е приемливо в спокойни времена, но не и в кризисни.

А, тъй като те предстоят, Драги и наследникът му, който ще поеме ЕЦБ от октомври 2019 г., ще се изправят лице в лице с много тестове. Сред тях са ръстът на популистките партии и настроението на общественото мнение в Германия.

Сега ЕЦБ и Германия могат да продължават сдръжането от харчове за предотвратяване на дефицити и финансови предизвикателства като онези от 2010 – 2012 г.

Накрая обаче това ще доведе до комбинация от висока инфлация и пореден трансфер на средства от държави като Германия и Холандия към южните в ЕС. Което пък ще налива сила на опозицията в Берлин.

Със заплитането на политиката, Драги май ще се измъкне навреме, но кой ще го наследи? Еркки Лииканен, управител на Банката на Финландия и бивш еврокомисар има експертиза и политически умения. Франсоа Вилроа дьо Галу, управител на Банката на Франция, е изтънчен и равностойно умеещ банкирането и политиката. Клаас Кнот от Датската централна банка е друг силен кандидат. Но основната цел на ЕЦБ е да държи системата на еврото, а това може да се окаже мисия невъзможна за човек с обичайните таланти.

Точката на пречупване ще бъде съпротивата на Германия за по-висока инфлация и трансфер на суми от нея към другите. Досега тази съпротива се водеше от Бундесбанк, така че едва ли би могла да се сломи по-добре от варианта немски централен банкер да поеме ЕЦБ. Така че сегашният президент на Бундесбанк Йенс Вайдман би бил очевидният избор на европейските правителствени ръководители, но е добре той да си помисли поне два пъти, преди да скочи. Когато поздравих Марио Драги с поста председател на Европейската централна банка навремето, казах му, че е допуснал една - едничка грешка. „Каква именно”, попита той. „Че прие поста”, започва песимистичния си анализ за бъдещето на европейския валутен съюз и икономиката на ЕС Мервин Кинг от вероятно най-авторитетната американска бизнес медия Блумбърг.