Вицето Захариева скрила, че са давани бг паспорти на издирвани чужденци

Българските власти крият, че са давани паспорти на осъдени и издирвани чужденци, показва разследване на изгонената неотдавна от държавната телевизия Валя Ахчиева.

Аферата започва преди две години – през февруари 2017 г. Разследването ѝ показа, че сме дали гражданство на 114 души, издирвани от Интерпол. 19’ беше една от малкото медии, която писа за незаконно даваните паспорти.

Тогава вицепрезидентът Илияна Йотова обяви, че спира да подписва указите за придобиване на българско гражданство, докато не се направи пълна проверка.

Следва обаче затишие. До лятото на миналата година, когато депутатът от ДПС Йордан Цонев цитира факти от разследването от трибуната на парламента и настоя да се създаде парламентарна комисия, която да провери случая.

Зам. главният прокурор Ася Петрова се самосезира и във Върховната административна прокуратура беше образувана преписка. Оттам поискаха правосъдният министър Цецка Цачева да възложи проверка на инспектората.

Това е третата проверка на ВАП как се дава българско гражданство. Проверки през 2014 г. и през 2016 г. са констатирали закононарушения, като за това е бил сезиран председателят на Държавната агенция за българите в чужбина.

Тогава също последва затишие до 29 октомври, когато Специализираната прокуратура влезе в ДАБЧ и арестува 20 служители на агенцията в рамките на разследване на схеми за продажба на българско гражданство. Бяха повдигнати обвинения на четирима души, сред които и председателя на агенцията Петър Харалампиев.

Проверките е трябвало да установят, че има чужденци, на които е дадено българско гражданство, а след сигнал от европейските служби то е отнемано с указ на вицепрезидента с мотива, че са укрили данни за съдебната си регистрация.

Вместо това обаче министърът на правосъдието - сегашният вицепремиер Захариева, представя на Върховната административна прокуратура доклад на инспектората, според който не са намерени данни за цитираните 114 случая за получаване на българско гражданство от лица, издирвани от Интерпол. В разследването си Ахчиева представи документи, с които доказа, че някои от въпросните 114 случаа са съвсем реални.

Бранко М. е от Македония и е с македонско гражданство.В Германия е регистриран за първи път през 1999 г. Бранко е получил присъда от 9 години и 9 месеца лишаване от свобода по обвинение за нарушаване на Закона за наркотиците.

Същият Бранко получава през 2012 г. българско гражданство с одобрението на Съвета по гражданство при министъра на правосъдието и с указ на вицепрезидента на България.

Когато дошъл на гишето в Министерсвтото на правосъдието, за да получи българския си паспорт, служителката възкликнала пред колегите си: „Яяя, колко се е състарил този човек!“. Той изглеждал състарен наистина, защото документите му с молба да получи българско гражданство били подадени от посредник в Агенцията за българите в чужбина с негова снимка още през юни 2006 г., докато се е водило в Германия делото срещу него. Два месеца преди да влезе в затвора, е била образувана преписката му в министерството, а той отишъл да си вземе паспорта 6 години по-късно, когато излязъл от затвора.

Така Бранко тръгва отново из Европа с българския си паспорт.

Има  още десетки такива случаи.

Оказва се, че ДАНС няма адекватна система за проверка дали някой е със забрана да влиза в Шенген, а при даване на българско гражданство се разчита кандидатът сам да напише в молбата си, че има забрана за влизане в Шенген или че има присъда, обяснява Валя Ахчиева.