Радев: Властта е бетонирана в тесен кръг хора

"Всеизвестно е, че когато властта се отнема от народа и се концентрира в тесен кръг хора, те я трансформират в икономически облаги и медиен комфорт и ги инвестират в още повече власт. Така този кръг бетонира своята безконтролна власт и порочният цикъл се затваря. При тази формула няма развитие, няма сигурност и просперитет. Има бедност, корупция и неграмотност. Необузданата корупция по високите етажи и ширещата се престъпност, особено в малките населени места, налагат законодателните и контролни функции на Народното събрание да бъдат приоритетно насочени към укрепването на върховенството на закона, гарантирането на физическата сигурност на гражданите, неприкосновеността на тяхната собственост и очакваното от всички възмездие за престъпилите закона." С тези думи Румен Радев се обърна към народните представители в първия ден от новия политически сезон. Радев направи това от парламентарната трибуна. Публикуваме цялата му реч.

Използвам конституционното си правомощие да отправя обръщение към народа и Народното събрание в началото на настоящата сесия. Началото на всяка парламентарна сесия е заредено с надежда и повишени очаквания. Предстои приемането на редица закони, най-важният от които е за държавния бюджет. Не трябва обаче и да пропускаме, че в държавата са натрупани проблеми, чието решаване не само е неотложно, но изисква да се взрем в един по-далечен хоризонт.

Няма да влизам в детайли за ситуацията в страната – моята позиция е известна. Тревожното е, че България продължава да губи своето най-голямо богатство – хората. Гражданите са отчуждени от собствената си държава. Чезнат основните фактори на ефективното управление – прозрачност, отчетност и отговорност.

Всеизвестно е, че когато властта се отнема от народа и се концентрира в тесен кръг хора, те я трансформират в икономически облаги и медиен комфорт и ги инвестират в още повече власт. Така този кръг бетонира своята безконтролна власт и порочният цикъл се затваря. При тази формула няма развитие, няма сигурност и просперитет. Има бедност, корупция и неграмотност.

Затова каквито и спасителни икономически и социални модели да се прилагат, няма да постигнат желаната цел, както сме се убеждавали неведнъж, докато не се промени политическата среда и начинът на упражняване на властта.

А за това е нужна промяна, която да засили гражданското участие и контрол върху управлението, да направи институциите по-прозрачни и отговорни, да разгърне инициативата на гражданите и пълноценното им участие в обществения живот. Необходима ни е силна държава с ясни правила и ред, които работят за гражданите и се спазват от всички.


Тази промяна не може да бъде дело на отделна личност, група хора или партия. Тук виждам водещата роля на българския парламент: като централен орган на държавната власт и изразител на волята на народа, като най-висока трибуна за дебати и решения. Като орган, призван да контролира изпълнителната власт.

 

Затова очаквам ускорен дебат по важни въпроси в това направление:

 

1. Не може да има ефективно управление на държавата – а оттам и просперитет, ако няма пълноценен парламентарен контрол над изпълнителната власт.

 

- Българското правителство е едно от малкото в ЕС, което не следва управленска програма, получила одобрението на парламента след публични дебати. Би било рационално решение освен Министерския съвет, Народното събрание да одобрява и внесената от министър-председателя програма за неговото управление. Отклоненията от тази програма следва също да се дебатират в Народното събрание, както и правителството да представя годишен отчет за дейността си пред парламента.

 

- Явно ни е необходима и разпоредба, задължаваща министър-председателя поне веднъж месечно да отговаря в пленарна зала на въпроси по общата политика на правителството. Премахването на блиц-контрола бе отстъпление от демократичните принципи и неговото възстановяване ще бъде стъпка към добрите образци на парламентаризма.

 

- Определено считам, че българският парламент е длъжен да пресече, и то още тази година, порочната практика на безконтролно харчене на изкуствено създавания от правителството излишък без обосновка и без санкции на парламента. Това е в разрез с добрите практики и генерира условия за корупция. Разбира се, всяко правителство трябва да има оперативна свобода при разпореждане с бюджета, но тя трябва да бъде в ясно регламентирани рамки.

 

2. Като президент нямам правомощията да се намесвам в технологията на законотворческия процес, но не мога да отмина някои тревожни тенденции. Все повече закони се променят кардинално с преходни и заключителни разпоредби, избягвайки общественото обсъждане и оценката за въздействие. Това води до непредвидимост и елиминира гражданското участие. Очакванията към българския парламент са за повече прозрачност и предвидимост, което ще бъде от полза за гражданите и бизнеса и ще повиши доверието в най-важната институция в страната. 

 

3. Отдавна е назрял моментът за по-голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация. Подобно решение ще стимулира и гражданската активност по региони. Към момента общините зависят изцяло от благоволението на правителството, което се реализира по неясни – най-често тясно партийни критерии.

 

4. Усъвършестването на ЗПУГДВ и МСУ също следва да влезе във фокуса на НС. В настоящия си вид той не позволява ефективно приложение на инструментите на пряката демокрация – и следва да се разшири възможността и да се облекчат условията за гражданско участие.

 

5. Упорито отклоняваната през годините тема за въвеждането на индивидуална конституционна жалба следва да бъде внимателно обмислена. При балансиран подход, тя може да стане мощен инструмент за граждански контрол над законодателството и управленските решения, както и важен стимул за повишаване на гражданската активност. Още повече, такъв подход е приет в повечето държави от ЕС и се подкрепя от Венецианската комисия.