Все повече българи спират да плащат сметки и заеми

Все повече българи се затрудняват с плащането на сметките и вноските по кредитите, съобщи БГНЕС. Събираемостта по проблемните заеми е паднала с 20%, а на просрочените сметки за телефон - с цели 50%, обявиха от една от най-големите фирми за събиране на вземания "ЕОС Матрикс". БНБ пък отчете, че само през февруари лошите кредити са се увеличили с 23%, а за една година от 762 млн. лв. са станали 1.6 млрд. лв.

Случаите на неизрядни клиенти с кредити, които банките предават на фирмите за събиране на вземания, са с 40% повече в сравнение с януари и февруари м. г., а при телекомите - с 30%, съобщи още Добрин Миревски от "ЕОС Матрикс". Компанията работи с 9-те най-големи банки у нас, уточнява вестник "Сега". "Това означава, че в банките има все повече лоши кредити, а средствата на потребителите намаляват", коментира той. По-чувствителното увеличение на лошите кредити започна през декември. Тогава само за месец те нараснаха с 9.6%, през януари - с 13.5%, а през февруари - с 23.4%. На годишна база ръстът е с над 100%, сочат данните на БНБ. Като дял от всички раздадени кредити процентът на необслужваните е все още в рамките на нормалното - 3.41%. Проблемът е, че тенденцията е към влошаване на ситуацията, особено при фирмите. При тях само за февруари увеличението на лошите кредити е с 33%, докато при домакинствата ръстът е 13%.

"През януари и февруари има увеличение с 30% спрямо същия период на миналата година на длъжниците, които твърдят, че не плащат задължението си, защото са загубили работата си заради кризата", посочи Миревски. "При нас необслужваните кредити също се увеличиха - от 5-6% през миналата година сега са 7-8%", заяви шефът на фирмата за бързи кредити "Изи асет мениджмънт" (Easy Credit) Станимир Василев. Като мярка срещу лошите кредити фирмата е намалила размера на заемите, които раздава, от 600 на 500 лв. и по-обстойно проучва кредитополучателите. Преди да стигнат до съд, банките и фирмите за бързи кредити изчакват клиента няколко месеца да навакса забавянето. Някои са по-търпеливи, но други вадят изпълнителен лист след 2-3 месеца просрочие, обясниха експерти. "Най-голямата грешка на хората е, че когато изпаднат в просрочие, се страхуват да говорят с банкерите си", обясни Миревски. Ако хората не се крият и отговарят на телефонните обаждания и на поканите, е много по-вероятно да избегнат дела, запор на заплати и банкови сметки.