Карма ли са отношенията или избор?

Писано ли ни е? Или ние пишем своята съдба? Това е супер любопитната тема на нашия днешен психологически лайфхак.

Вярата в кармата/съдбата, а наричаме съдба лошите си отношения, не съществува, а всичко е въпрос на избор, категорични за психолозите.

Обясняваме с двете думи нещата, които не ни се побират в главата. Мозъкът винаги се стреми да избягва хаоса, да има баланс и стабилност.

Измисляме си истории пост фактум, когато сме неудовлетворени. И го наричаме карма.

Не назоваваме така щастливите моменти и отношения.

Като наричаме нещо „съдба” или карма” просто придаваме смисъл на нашето страдание!

Оттам и интересът към астрологията и окултното изобщо, което да ни обясни необяснимото или по-точно онова, което не желаем да си обясним и/или да повярваме.

Така се научаваме да чакаме, вместо да действаме и си създаваме илюзии, които се развиват в страхове

Върху всичко трябва да се работи, включително отношенията и изборите на хора и на неща – няма предопределение

Когато вярваме в съдбата, не можем да се спрем на нищо, защото сме в нонстоп режим на изчакване – придобиваме и синдром на отложеното щастие, за който сме писали.

Създава се инертност – например искаме отношения, а не правим нищо, за да срещнем хора и така – Човека, чакаме вкъщи да се почука на вратата, особено във времената на дигитална изолация/самота.

И се добавя тревожност – оттам комплекси и заболявания на психиката и тялото.

В главата се създават сценарии – приемаме, че нещо няма да се получи и не се опитваме реално да се борим за неща и за отношения.

Понякога това са и семейни сценарии, които вече сме описвали. Така се получава случаят: „гледай майката, за да разбереш каква ще стане дъщерята” – обикновено най-лошото.

С особена сила това се отнася до т.нар. кармическа разпата – живеем в стрес от надвиснала опасност, която практически не съществува, но може буквално да ни побърка.

Вреди и на комуникацията – такива хора престават да бъдат интересни на себе си и на другите, живеят чрез други хора – „разтварят се с тях”. По-типично е за жените, но и за много мъже също. Те лишават себе си, както от радостта от живота, така и от самореализация.

Трябва работа, ако има такива сценарии/патерни, за да избягаме от тях и да не ги повтаряме.

Ариана Рейн