Затвор или убийство за многомандатните бг премиери с 1 изключение: Историята

Българската история, която може да се разкаже в изречението: "И след това станало още по-лошо", беше разровена с пиар цел като Бойко Борисов беше сравнен от 24 часа със Стамболов, а от придворен социо/политолог със Стамболийски. Доброжелатено ли е това?

Който добре познава съдбата на нацията, откакто има премиери, не може да не е установил, че житейският път на министър-председателите с повече от 1 мандат у нас, уви, задължително минава през затвор/арест или поне получават присъди - някои за доживотно заключение като 3-мандатника Васил Радославов. А в някои случаи се стига и до убийство.

Има казуси и с двете като Андрей Луканов, оглавявал 2 правителства през 1990 г.

Единственото изключение, за да потвърди правилото, е на най-дълго управлявалия Министерския съвет Станко Тодоров (1971-1981 г).

Многомандатникът Стамболов управлява най-дълго в епохата на Третото царство, но завършва посечен на ул. Раковски в центъра на София. Така съдбата му отмъщава, че е хвърлил в затвора - в черната джамия - сега черквата Св. Седмочисленици, основния си конкурент в политиката и също многомандатник като премиер Петко Каравелов.

Многомандатникът Стамболийски е зверски убит и с това се отпушва белият терор у нас.

Управлявалият рекорден брой кабинети Александър Малинов лежи в затвора. Двумандатникът ген. Рачо Петров (правнукът му неотдавна почина от инфаркт, пък го писаха коронавирус) лежи за злоупотреби, макар и само 4
от дадените му 75 г. затвор.

В ареста се озовава 2 месеца след падането си от власт двумандатникът Тодор Живков (1962-1971 г), срещу когото се води и показен процес.

Премиерът и при царството, и при соца Кимон Георгиев пък е бил и зад решетките, и под домашен арест, и заточен, освен че атентатът в Света Неделя, тогава Св. Крал, го ранява.