15 минути на върха на света, една снимка и една тайна – истинската история на първите двама, изкачили Еверест

На 29 май 1953 г. в 11:30 часа двама мъже стъпват на най-високата точка на планетата. Новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей достигат върха на Еверест, висок тогава според официалните измервания 8848 метра. Те остават там едва около 15 минути, правят няколко снимки, оставят дарове в снега и поемат обратно по един от най-опасните маршрути в света.

Историята им оживява отново в биографичния филм „Тенсинг“ (Tenzing), но действителните събития съдържат подробности, които и днес предизвикват любопитство – кой пръв стъпва на върха, защо съществува снимка само на единия и как новината за постижението достига до кралица Елизабет II точно в деня на нейната коронация.

Последното препятствие – 12-метровата скала под върха

Историческата експедиция, ръководена от британския полковник Джон Хънт, включва алпинисти, шерпи и множество носачи. Преди Хилари и Тенсинг други двама участници – Том Бурдилон и Чарлз Евънс – достигат Южния връх на 26 май, но са принудени да се откажат.

Три дни по-късно Хилари и Тенсинг тръгват от последния си лагер на около 8500 метра. Използват кислородни апарати и се придвижват по югоизточния ръб. Около 9:00 часа достигат Южния връх, но най-трудното препятствие все още е пред тях.

Пътят е преграден от почти отвесна скална стена с височина около 12 метра, покрита с лед и сняг. По-късно тя става известна като „Стъпката на Хилари“.

Хилари забелязва тясна цепнатина между скалата и прилепналия към нея сняг. Промъква се в нея, използвайки тялото и краката си, за да се изтласква нагоре, докато Тенсинг го осигурява с въжето. След това шерпът го последва.

Така двамата преодоляват последната голяма техническа преграда. Продължават по заснежения ръб, докато пред тях вече няма по-висока точка.

Какво правят през 15-те минути на върха

Първоначалната еуфория отстъпва място на осъзнаването на постигнатото. Двамата се поздравяват, прегръщат се и започват да документират момента.

Хилари снима Тенсинг, който позира с високо вдигната ледокопна брадва, украсена със знаменцата на Великобритания, Непал, Индия и ООН. Това се превръща в една от най-знаменитите фотографии в историята на алпинизма.

Тенсинг, който е будист, оставя в снега сладкиши като религиозно приношение. Хилари поставя малък кръст, даден му от ръководителя Джон Хънт. Двамата правят и снимки на околните хималайски върхове.

Оглеждат се за следи от британските алпинисти Джордж Малъри и Андрю Ървайн, изчезнали при опит за изкачване през 1924 г., но не откриват доказателства, че предшествениците им са достигнали върха.

Ниските температури, разреденият въздух и ограничените запаси от кислород не им позволяват да останат дълго. След около четвърт час започват слизането.

Защо Хилари няма снимка на самия връх

Една от най-любопитните подробности е, че известната фотография показва само Тенсинг. Няма съответстващ портрет на Хилари, заснет на най-високата точка на Еверест.

Според разказите Тенсинг не е умеел да работи с фотоапарата на Хилари, а двамата не са искали да губят ценно време на тази опасна височина.

Хилари е фотографът, затова остава зад обектива. Макар да съществуват снимки на двамата, направени по време на експедицията, нито една не представлява портрет на Хилари на самия връх.

Кой всъщност стъпва пръв

След завръщането им възниква въпрос, който бързо придобива политически и национален оттенък. В Непал и Индия мнозина настояват, че Тенсинг трябва да е бил първият човек, достигнал най-високата точка на Земята.

Двамата алпинисти първоначално се споразумяват да не разкриват кой е направил последната крачка. Те подчертават, че успехът е общ и единият не би могъл да го постигне без другия.

През 1955 г. в автобиографията си „Тигърът на снеговете“ Тенсинг посочва, че Едмънд Хилари е стъпил пръв на върха, а той го е последвал.

Така историческият спор намира своя отговор, но самият Хилари винаги подчертава, че изкачването е било резултат от партньорство, а не от съревнование.

Опасното слизане и знаменитата реплика на Хилари

Покоряването на върха е само половината от изпитанието. Двамата трябва да преодолеят отново опасните ледени и скални участъци, този път надолу, когато умората вече е огромна.

Хилари и Тенсинг внимателно се спускат по същия югоизточен ръб, осигуряват се с въжето и преминават обратно през Стъпката на Хилари. Според дневника на Джон Хънт в 12:45 часа достигат Южния връх, а преди 16:00 часа вече са на Южното седло.

Там ги посреща новозеландецът Джордж Лоу, който им е помогнал при подготовката на последния лагер.

Хилари го поздравява с реплика, останала в историята: „Е, Джордж, справихме се с проклетника!“

На следващия ден, 30 май, двамата се спускат до предния базов лагер, където останалите участници ги посрещат с бурна радост.

Как светът научава новината точно за коронацията на Елизабет II

Историята за разгласяването на постижението е почти толкова необикновена, колкото самото изкачване.

През 1953 г. няма сателитни телефони и интернет. Журналистът на британския вестник „Таймс“ Джеймс Морис, известен по-късно като Джан Морис, научава новината в лагера и трябва да я изпрати до Лондон.

За да запази сензацията за своя вестник, Морис използва предварително уговорен шифър. Съобщението гласи, че снежните условия са лоши, предният лагер е изоставен и се очаква подобрение. Всъщност това означава, че върхът е покорен.

Пратеник пренася информацията през планините до Намче Базар, откъдето тя е предадена по радиовръзка и телеграф до Катманду, а след това до Великобритания.

На 2 юни 1953 г., четири дни след изкачването, новината излиза в Лондон – точно в деня на коронацията на 27-годишната Елизабет II.

За британската общественост съвпадението изглежда символично начало на нова епоха.

Кралицата изпраща поздравления. Хилари и ръководителят на експедицията Джон Хънт получават рицарски отличия, докато Тенсинг е удостоен с медала „Джордж“. Различното признание за шерпа впоследствие предизвиква критики.

Как се променя животът на двамата герои

За Едмънд Хилари, който преди световната си слава е работил като пчелар в Нова Зеландия, успехът отваря вратите към международна кариера на изследовател. Той участва в антарктически експедиции, пътува по света и се превръща в един от най-известните новозеландци.

Но най-трайното му наследство не е само покоряването на Еверест. През следващите десетилетия той посвещава значителна част от живота си на подпомагането на шерпските общности в Непал. Чрез създадения от него Himalayan Trust подкрепя изграждането на училища, болници и инфраструктура.

Хилари умира през 2008 г. на 88-годишна възраст. Ликът му е изобразен върху новозеландската банкнота от пет долара.

За Тенсинг изкачването означава преход от сравнително неизвестен високопланински водач към национален герой, а за някои негови почитатели – почти до божество. След историческото постижение част от хората в Индия и Непал започват да го възприемат като въплъщение на индуисткия бог Шива или прероден Буда. Синът му Джамлинг Норгей разказва, че хората дори допирали челата си до портата на семейния дом, за да получат благословия от легендарния алпинист. Славата му придобива почти религиозни измерения.

Получава отличия от Индия, Непал и Великобритания, но става обект и на непрекъснато политическо внимание, включително спорове за националната му принадлежност и ролята му в експедицията.

Тенсинг умира на 9 май 1986 г. в Дарджилинг. И до днес неговото име символизира постиженията на шерпите, без чиито знания, умения и усилия много от големите хималайски експедиции не биха били възможни.

Седем десетилетия по-късно историята на двамата остава доказателство, че най-голямото постижение не е кой прави последната крачка, а как двама души, зависещи един от друг в най-екстремните условия на Земята, успяват да стигнат заедно до върха – и да се върнат живи.

Историческото постижение оживява на екрана в новия биографичен филм „Тенсинг“ (Tenzing, 2026), който разказва за живота на легендарния шерп и покоряването на Еверест, с Том Хидълстън в ролята на Едмънд Хилари и Генден Пхунцок като Тенсинг Норгей.

Източници: Royal Geographical Society, The Alpine Journal, National Geographic, The Times, TIME, Tenzing Norgay Sherpa Foundation, Apple TV.

Снимка: CC BY-SA 3.0

Симона Петрова