Едва 23% от българите смятат да се ваксинират, 35 на сто се колебаят: Екзакта

Според данни на "Екзакта" 23,2 на сто от българите посочват, че биха се ваксинирали срещу COVID-19, 41,1 на сто заявяват, че не биха го направили, а 35,7 на сто се колебаят и, за да решат дали да се ваксинират, се нуждаят от повече информация за ефективността на ваксините и за страничните им действия. Това показва национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено в периода 5 - 12 декември 2020 г., като на квотен принцип (по пол, възраст и тип населено място) са подбрани и интервюирани "лице в лице" 1025 пълнолетни българи в 70 населени места на страната.

По-често са склонни да се ваксинират мъже, хора на възраст между 40 и 60 години и жители на столицата. Най-често посочват, че не биха се ваксинирали хора от градовете-областни центрове.

79,6 на сто от българите одобряват въведените от правителството мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 у нас от 27 ноември до 21 декември, а 20,4 на сто са против тях. Против мерките са най-често млади хора на възраст под 30 години (37 процента от тях), нискообразовани и бедни респонденти. Най-много противници на мерките има сред живеещите в градовете-областни центрове и сред жителите на малките градове на страната.

94,9 на сто от участвалите в настоящото изследване твърдят, че спазват въведените от правителството мерки, а 5,1 процента посочват, че не ги спазват. По-често мерките не се спазват от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от бедни, от роми и от жители на малките градове и на селата.

По-голямата част от респондентите - 69,5 на сто, твърдят, че вярват на официалната информация за разпространението на COVID-19 у нас, а 30,5 на сто не вярват (като по-често не вярват представители на онези групи и прослойки, които не спазват мерките).

3/4 от българите не се интересуват от политиката у нас

В декемврийското си национално представително изследване "Екзакта" регистрира значителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5 на сто) над интересуващите се (25,5 процента).

17,6 на сто от интервюираните се самоопределят като трайно неинтересуващи се от политиката у нас. Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и жители на селата. 34 процента определят интереса си към политиката като слаб, при това от дълго време насам. Други 22,9 на сто заявяват, че напоследък са загубили интерес към политиката у нас, като по-често това твърдят жени, хора на възраст между 40 и 60 г., респонденти със стандарт над средния, но и крайно бедни българи, както и жители на селата.