Да прекараш нощта в иглу в Алпите. Звучи готино, но дали е така?

Да прекараш нощта в иглу звучи яко (студено). И е така, буквално.

Докато в края на декември семейството ми седеше в иглу с размерите на ресторант в базата на ски курорт в австрийските Алпи и вечеряше само с хляб и топло сирене (разбирай фондю), 10-годишната ми дъщеря обобщи приключението, което преживяхме.

"Това е за някои хора", каза тя, а дъхът ѝ се виждаше в "ресторанта" Основният въпрос, който оставаше в този момент, беше: "Някои хора ли сме?"

От пръв поглед се усъмних. Селото от могили иглу в подножието на ски курорта Кюхтай в зашеметяващите тиролски планини близо до Инсбрук прилича на архитектурата на Татуин от "Междузвездни войни", преместена на замръзналата планета Хот. Не знам защо очаквах нещо по-различно (може би заради измисления дим, излизащ от карикатурното лого на компанията - иглу?), но беше много, много студено.

Застанали пред ледения бар в ресторанта и посрещнати с парещи чаши с глювайн, чай и горещ шоколад, пръстите на краката ни започнаха да изтръпват, стоейки на ледения под, само няколко минути след началото на престоя ни.

След като всички гости пристигнаха, нашият домакин ни поздрави и ни обясни на немски как ще протече вечерта. Ние бяхме единствените, които говореха английски, и макар да е неразумно да очакваме всички да говорят нашия език, преводите, които получихме накрая, бяха все пак съкратени резюмета на това, което беше предадено на другите гости.

"Сложи дрехите за следващия ден на дъното на спалния чувал, добре?" домакинът ни преведе. "И много важно: не спи с нищо мокро. " Кимнахме. Добър съвет.

След настаняването в хотела имаше занимание на открито. Преходът със снегоходки с водач през поляна между две ски писти беше под висок връх, драматично осветен от светлината на полумесеца. Докато по-малката ми дъщеря се отказа от похода, по-голямата ми дъщеря се включи.
Беше красив и стоплящ поход. Вече имам и умения да обувам снегоходки и да се движа с тях нагоре по хълма. Но отново обиколката беше подробно описана на немски език и се свеждаше до "Лесен път, отидете там. Труден път, отидете там" на английски език.

По време на вечерята така и не ни дадоха меню, така че след фондюто (и пастата пенне с червен сос, любезно приготвена за по-голямата ми дъщеря веган и по-малката ми дъщеря, която се пазеше от фондю) видяхме, че има десерт, но вече беше твърде късно да го поръчаме.

Стаята ни с иглу не беше направена от блокове (както е в логото на компанията, или каквото и да е друго изображение на иглу, което можете да си представите), а от три фута дебел кондензиран сняг, натрупан около балон, който беше издут, за да разкрие кух център. На задната ни стена, осветена от една-единствена светлина, беше издълбан впечатляващ леден стенопис на нещо, което можеше да бъде дракон (без да диша огън).

Спалните чували и килимите от животинска кожа, които ни предоставиха, бяха подредени върху един голям матрак, който беше поставен върху гигантски блок лед, като четири коктейла от скариди.

Когато набелязахме всички дрехи, които ще носим в спалния чувал, включително шапки, ръкавици и ски панталони, прогнозирах, че дъхът и топлината на тялото ни ще ни топлят през цялата нощ. "До сутринта ще се изпотим - казах аз, дълбоко некоректно.

"Сякаш спим в хладилник", каза по-малката ми дъщеря. Трябва да сме такива късметлии. Според Американската агенция по храните и лекарствата идеалната температура в хладилника е 4,44 градуса по Целзий (40 градуса по Фаренхайт). Но от щастливия финландски гост, с когото разговарях в сауната, а по-късно и от персонала, научих, че в нашето иглу е било нула градуса по Целзий (32 по Фаренхайт) - точката на замръзване. Навън, където трябваше да се отиде до тоалетната и до преносимата сауна, беше минус 6 градуса по Целзий (21 градуса по Фаренхайт).

За да отвлека вниманието си от дискомфорта, докато сънят милостиво ме завладее, прочетох на жена ми и дъщерите ми на глас на автобиографията на Мария фон Трап, чието абатство бяхме разгледали само предишния ден в Залцбург. Заспах, мечтаейки за уютна монашеска каюта и мислейки, че няма друг човек освен тези тримата, с когото бих предпочела да съм заклещена в тава за лед.

Това беше ужасна нощ за всички нас. Не ни даваха възглавници, затова си правехме буци от дрехите. В един момент, събуден от студа, сложих одеяло върху главата си, за да задържа топлината - малка палатка от топлина, която ми позволи да заспя отново.

В друг момент през нощта по-малката ми дъщеря имаше нужда да отиде до тоалетната. Двамата с нея обухме обувките си в тъмното и тръгнахме по снежната пътека към тоалетните. "Погледнете нагоре!" Казах й на връщане. "Звездите са невероятни!" и посочих Големия лък. Тя не отговори и не спря, нетърпелива да се върне в спалния си чувал.

Докато заспивах отново, се притеснявах за семейството си. Това преживяване приличаше повече на издръжливост, отколкото на удоволствие. Поне този аспект на престоя не е толкова културно присвояване, колкото исторически, тъй като инуитите (някога неточно наричани с потенциално расисткия термин "ескимоси") от арктическите райони никога не са живели в иглута; те просто са служили като временни убежища за оцеляване при минусови температури през нощта.

На следващата сутрин ни събудиха с чаши горещ неподсладен чай в нашето иглу. Бяхме преживели процеса на замразяване на въглерода. Чаят бързо изстина, докато събирахме нещата си.

Навън изглеждахме като по-едри версии на изтощените си, намусени същества от първия ден в Австрия. Това се случи след една нощ, в която не спахме по време на пътуването до Мюнхен - благодарение на самотно малко дете, което крещеше през целия път. Поне се стоплихме в самолета - помислих си.
Другите гости на иглуто обаче изглеждаха някак щастливи. Децата, които също спяха в ледената кутия, играеха върху големи снежни буци. Те не можеха да се наситят. Забелязахме, че австрийските гости носеха по-добри зимни дрехи от нас. Те бяха хората, за които беше предназначен този леден престой. Те бяха "някои хора".

След като освободихме иглуто, ме помолиха да платя сметката за напитки. "Каква сметка?", попитах. Това бяха нашите топли напитки за добре дошли, за които дори не бяхме помолили. "Жалко", каза жена ми.

Но всичко беше простено по време на закуската. Тя се проведе в един от близките пансиони, където скиорите имаха прекрасни, топли спални, без съмнение с възглавници! В ресторанта се сервира топла храна на шведска маса. Може би заради нощта, която изкарахме, но заявихме, че това беше най-доброто кафе и горещ шоколад, които пихме през цялото пътуване.

По време на закуската разговаряхме за приключението и се съгласихме, че сауната и закуската са били най-добрите части. И - добави по-голямата ми дъщеря - сега имаме право да се хвалим. Подобно на скока с парашут или карането на ски в Алпите (което направихме на следващия ден), трябва да го направите само веднъж, за да го споменавате до края на живота си.

На следващата вечер, под одеялото в хотелска стая в Инсбрук, почувствах огромна благодарност, че тази вечер няма да заспя в иглу, а вероятно и никога повече.
Ако сте от "някои хора", за които преспиването в иглу все още звучи като искрено и достойно за хвалене забавление, Iglu-Dorf предлага пет "снежни хотела" (един в Австрия, един в Германия и три в Швейцария), които работят от края на декември до началото на април. Всички места с изключение на Kühtai разполагат и с хидромасажни вани.

Вземете със себе си допълнителни топли чорапи, много уютни дрехи, ботуши, добра шапка за спане, възглавница и приключенски настроени и отворени към света хора. "Моите хора" не разполагаше с някои от тези основни елементи.

 Автор: David G. Allan, CNN