Какво тялото говори за психиката, която често му вреди?

Да се срещаме по-често с хора, при които тялото ни се чувства добре –  успокояващи/отпускащи, радващи, стоплящи сърцето – т.е. да имаме позитивен контакт, усещане за добри вибрации е една от основните рецепти за душевно здраве и емоционална сигурност и стабилност. На тази тема посвещаваме и днешния ни лайфхак.

Времето около нас сякаш се ускорява с неспирния поток, направо водопад от всякаква, често ненужна и на всичко отгоре негативна информация.

Какъв е лайфхакът?

Тази  скорост/динамика, едномоментност и поражданата от нея тревожност трябва да бъдат спирани. Да пробваме да се спрем и да се запитаме – бягам от себе си или към себе си?!

Как работи механизмът реално?

Първо да пристъпим към разслабване на лицето – най-социалното от нас.Отпукаме мускулите около очите, около устата – само те са 33.

После минаваме на ръцете с особено внимание към дланите и пръстите.

Така снижаваме активността. Приглушаваме външните и вътрешните гласове.

След това или заедно с него успокояваме дишането с 5-6 вдишвания и издишвания – да бъдат по – дълги!

В такива моменти усещаме коя е най-напрегнатата част от тялото – обикновено са очите, а коя част напълно игнорираме.

Поне един-два пъти на ден е добре да се отпускаме, да се заземяваме, да се връщаме към телесността поне мислено.

Ако не го правим – това води до повишен риск от сърдечно – съдови заболявания.

Хора, игнориращи сигналите на тялото, дори да бъдат много спортни, са бързо раздразващи се, високо критични, перфекционисти, нетърпеливи, лесно гневливи.

Големите душевни колебания: външно емоционални и вътрешни, създават постоянно напрежение и то избива.

Заедно със сърцето страда и нервната система, развива се и хипохондрия, затова и такъв тип хора се пристрастяват към спортна и медицинска химия, а оттам пътят до другата синтетика е кратък.

Втори лайфхак е да внимаваме за храненето, особено за емоционалното хранене. Защо?

Мнозина сами си предписват „терапия с храна” – човек, който не може социално да отстоява себе си, хора, който не умее да огласява онова, което сдържа в себе си, а преглъщат, са предразположени да гълтат и други неща – ПРЕЯЖАНЕТО Е ИНДИКАТОР ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКА НЕСТАБИЛНОСТ И ЛИПСА НА РАЗГОВОР С ТЯЛОТО.

Те отиват при хладиника, за да се опитат да избегнат неприятност – нещо, с което са съгласни, страхуват се да оспорят и да се защитят.

САМОТАТА СЪЩО Е ПОВОД ЗА ПРЕЯЖДАНЕ И НЕНУЖНО ХРАНЕНЕ – ТОВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ФОРМА НА ИНФАНТИЛИЗЪМ И ПО ТАЗИ ПРИЧИНА ЧЕСТО СЕ ПРИБЯГВА КЪМ СЛАДОЛЕД И ДРУГИ СЛАДКИ НЕЩА.

Не е добре да се яде, гледайки тв, защото човек поглъща повече, отколкото всъщност му се иска  - обикновено е РЕФЛЕКС ЗА „ЗАЩИТА”  от лоши новини.

Как да се справим?

Лайфхакът е: не и чрез клетвени забрани!

АКТИВНИТЕ ЗАБРАНИ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ПРОВОКИРАТ, ЗАТОВА ПО-ДОБРЕ ДА СИ ПОЗВОЛЯВАМЕ ПО МАЛКО ЗА УСПОКОЯВАНЕ.

ИНАЧЕ ХОРАТА СЪС СУПЕРЕГО ИМАТ ПОВИШЕНА СКЛОННОСТ КЪМ ПРЕЯЖДАНЕ И ОТТАМ – НАПЪЛНЯВАНЕ, КАКТО И КЪМ Т.НАР. ЙО-ЙО ЕФЕКТ, КОЙТО Е РАЗРУШИТЕЛЕН ЗА ОРГАНИЗМА, НЕ САМО ЗА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА И ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА.

Техниката е да владеем мислите си и преориентирането им, така че да не ни натрапват решения, които знаем, че ни вредят. Защото така не решаваме страничен пробем, а създаваме нов.

Закон: Ядем, ако сме гладни.

Не си забраняваме жестоко, защото предизвикваме голям стрес и хормонален коктейл, който рязко повишава тревогата, което пък води до психологически и физически проблеми и заболявания.

Ако се отнасяме жестоко към тялото, то ще подава фалшиви сигнали за опасност към мозъка и така ще поглъщаме ненужното, за да балансираме организма. И в резултат ще дебелеем.

Много важен за баланса е и сънят – качествен и достатъчен

Законът е: СЛУШАМЕ СЕБЕ СИ И СВОЕТО ТЯЛО, НЕ СЕ ВОДИМ ПО МОДА – ВСЕ ЕДНО ДАЛИ ДА БЪДЕМ „УЛТРА СЛИМ” ИЛИ „БОДИ ПОЗИТИВ”.

70 процента от хората днес са с превишен индекс на телесната маса – значи имат рязък риск от диабет.

Голям проблем – когато възпълен човек тръгне да отслабва, склонен е да прекали с изтъняването, което води до още по-голям стрес и здравословен проблем за организма, особено, ако започне да слуша вътрешния си критик в борба за имагинерното перфектно тяло, което не съществува.

Не бива да принасяме тялото си в жертва на някакви стандарти, защото те са общи и поради това условни, а нашият организъм е индивидуален и конкретен.

Борис Ангелов