Трети март трябва да остане националният ни празник: Проф. Младен Григоров

Защо точно сега се поставя политически и официално въпросът за националния ни празник, защо не съществуваше преди войната с Украйна? Защо евроатлантиците се надпреварват в слугинашкия си стил да бъдат „по-най“ от всички в Европа, които отстояват безспорната истина, че Русия е агресор, а Украйна е жертва? Но всички те дават основателно само материална помощ, а ето че ние единствени сме готови да принесем в жертва и националния си празник. Невероятна мерзост в ущърб на историческата истина и националното достойнство по следните съвсем очевидни причини:

Да, 24 май безспорно е най-светлият, най-българският празник, ден на духа и че „ний сме дали нещо на света“ (Иван Вазов ). Той е в сърцата ни и така ще бъде за векове.

Навсякъде по света националните празници са свързани с конкретна дата, отговаряща на рождения ден на монарха - при монархиите (Великобритания), или със социална или национална революция (САЩ, Франция, Полша и т. н.) Така 4 юли е ден на независимостта в САЩ, 14 юли е ден на френската революция , т.е. имаме съчетание на конкретни дати и свързаните с тях събития. Нашият 24 май е ден, който дори не съвпада със съответния църковен празник, който се отбелязва на 11 май. Защото великото дело на солунските братя се ражда не за ден-два, а за около сто години и най-вече е свързано със Златния век на цар Симеон Велики.

Трети март е конкретен ден, когато възкръсва България след 500 години робство, когато се осъществява мечтата за свобода на последните защитници на „вярата на цар Шишман“, на въстаниците на Константин и Фружин, на тези от Чипровското и Търновските въстания, на хайдутите и комитите, на мъчениците от Априлското въстание, на отец Паисий, Раковски, Левски, Ботев, на четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, за които този юли няма спомен, на Апостолите от кървавите дни през 1876 г., на опечения на огъня жив Васил Петлешков.

Договорът от 3 март е наистина предварителен, но точно той по идея на граф Игнатиев очертава ясно и точно етническите граници на СанСтефанска България. Ако тя не беше разкъсана на юридически точния Берлински договор от прадедите на сегашните европейски ръководители (Бисмарк, Дизраели) нямаше да има поне 3 от войните на Балканите (Сръбско-Българска, Балканска и Междусъюзническа) и нямаше в тях да загинат 300 000 български млади мъже. И нямаше сега в Северна Македония да сме „бугари-татари“ - точно в земите на Св. Климент Охридски и Св. Наум.

Казват, че на 3 март е създадена васална държава, но точно тази васална държава се опълчи на всички Велики сили и обяви Съединението си на 6 септември 1885 г., а след това и защити във войната със Сърбия. Де сега да имахме държавниците от тогавашната васална държава, които да не питат посолствата и „началниците“ в Брюксел и Вашингтон какво да правят.

За да го има 3 март отдават живота си стотици млади опълченци и точно те на Шипка решават изхода на войната или както го е казал поетът: „На вашата сила царя повери прохода, войната и себе дори“. Сега соросоидите у нас оплюха и цар Освободител и дори Александър Невски, когото обявиха за воювал срещу Европа. Доколкото знам, Тевтонския орден (Европа за тях) напада княжеството на Ал. Невски, а не обратното. Така се обръща политкоректно историята с краката нагоре. А катедралата носи името му по предложение на Петко Каравелов за почит и уважение към 70 000 хиляди паднали за свободата ни руси, румънци, украинци и финландци, като част от руската армия. Да припомня, че ние имаме трима изявени министър председатели и те са Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов. Точно Петко Каравелов дава пример за гражданска доблест след побоя върху него, който отрича пред чуждите журналисти.

За да има 3 март като резултат на Освободителната война и за нейното обявяване, решаващо значение има и гласът на Европа - Гладстон, Виктор Юго, Гарибалди, Достоевски и много други, т.е. няма противоречие между Европа и Русия по т.н. „Български въпрос“. А след войната останалите живи поборници са инициатор за издигане на паметник на цар Освободител (също оплют от соросоидите) и за кръщаването на редица улици в София на генералите Гурко, Скобелев, Столетов, граф Игнатиев. Тези хора нямат нищо общо с Путин и неговата агресия, със спомена за тях на един кандидат кмет за София и на министър-председателя ни, тъй като сме имали „сантименти на изток“. Но тези „сантименти“ има почти цялата ни интелигенция през миналия век, което не й пречи да уважава и да се стреми към добродетелите и знанията на Европа. Дори цар Борис III има чудесна фраза: „Винаги с Германия, никога против Русия“, която бих перифразирал „Винаги с Европа, никога против Русия“.

По повод на развилата се у нас русофобия, а би трябвало да е само путинофобия, да припомня думите на Захари Стоянов. По повод на това, че е обвинен за русофоб той казва, че е фоб на тиранина император Александър III и му предлага: „Ние ще ви дадем всичките си предатели, а Вие ни дайте Херцен“ (за сведение на жълтопаветниците Александър Херцен е велик руски писател, демократ и философ).

И накрая, ако сменим националния си празник ние ще се приравним с великата мисъл на онази червенокоса дама, която по националната телевизия предложи от плата на националното знаме на Рожен да се направят чаршафи за болниците, без реакция от водещия. И не знам как ще го приемат в гробовете си Иван Вазов, Любен и Петко Каравелови, Петко и Пенчо Славейкови, Добри Чинтулов и много други, за които както и за мен 24 май си остава най-светлия ни празник, но не трябва и дори е грях да се противопоставя на 3 март. Най-малкото защото 3 март е изграден върху кости, много кости и те ще ни питат „Защо?“.

Ако го нямаше 3-ти март щеше ли да ги има 6 септември и 22 септември, ще имахме ли възможност да честваме както сега деня на светите братя Кирил и Методий. Мисля, че не и в най-добрия случай начело на вероятния вилает щеше да бъде Иванчо Хаджипенчович - подписал смъртната присъда на Левски.

Така, че поклон пред националния празник 3 март, заради свободата, която ни донесе чрез хилядите мъченици, паднали за нея, 24 май винаги ще е в „душите грей“, както никой друг ден, защото наистина остава най-българския празник - празник на духа, а 3 март - на свободата.

Накрая стига с новия прочит на историята, любима мисъл на соросоидите. Тя е каквато е, и трябва почит и уважение към тези, които са били преди нас. Историята е такава, каквато са я направили те, а не както самоцелно я разбират сегашните ни политически джуджета. „Българийо, аз всичко тебе дадох“, извика Иван Вазов и ето какво й давате вие – промяна на националния ни празник в угода на чужди интереси.

А свободата е наистина най-висшето благо за един народ. Тя изгрява на 3 март 1878 г. Точка!