Четирите лагера на смъртоносната Анапурна, където палатки се разпъват над пропасти

Четири височинни лагера, почти отвесни ледени стени, огромни пропасти и постоянна опасност от лавини – така изглежда пътят към Анапурна I, един от най-смъртоносните върхове на планетата. Хималайският гигант в Непал се издига на 8091 метра и е десетият по височина в света, но историческата статистика показва, че изкачването му е значително по-рисковано от това на Еверест.

От началото на алпийските експедиции през 1950 г. до края на 2025 г. на Анапурна I са регистрирани 75 смъртни случая при 557 успешни изкачвания, сочат публикуваните данни на международната Himalayan Database. Съотношението между жертвите и успешните изкачвания е около 13,5%, докато при Еверест е приблизително 2,5%. Тези проценти не означават, че всеки седми алпинист загива, а сравняват общия брой жертви с броя на успешните изкачвания.

Публикувана снимка с обозначен маршрут показва четирите височинни лагера, през които алпинистите могат да преминат по пътя към върха. На пръв поглед изглежда почти невъзможно човек да се придвижва по толкова стръмни склонове, още по-малко да разпъва палатки и да нощува там.

Как се изграждат лагерите на подобна височина?

Експедициите започват от базов лагер на около 4200 метра. Там се разполагат палатки за спане, кухня, хранителни запаси и оборудване. От него алпинистите предприемат няколко изкачвания и слизания за аклиматизация, преди да направят опит за достигане на върха.

Първият височинен лагер обикновено се изгражда на около 5150 метра. Вторият е на приблизително 5700 метра, третият – на около 6500 метра, а четвъртият може да достигне 7400 метра. Височините са ориентировъчни, тъй като маршрутите и организацията на експедициите се различават. При някои изкачвания се използват само три височинни лагера.

Лагерите не представляват постоянни постройки. Алпинистите използват специални високопланински палатки, устойчиви на силен вятър и екстремно ниски температури. Те се разполагат върху естествени площадки или изравнени участъци, изкопани в снега. Палатките се закрепват със специални котви, а оборудването се пренася постепенно нагоре.

На особено стръмните участъци се поставят фиксирани въжета, по които катерачите се придвижват с осигурителна екипировка, котки и ледокопи. На места маршрутът преминава покрай дълбоки ледникови пукнатини и под нестабилни ледени образувания.

Един от най-опасните участъци се намира между втория и третия лагер. На около 5900 метра има лавиноопасна зона, където през годините са загинали множество алпинисти. Там опасността идва не само от стръмния терен, но и от огромните маси сняг и лед, които могат да се откъснат внезапно.

Дори достигането до последния лагер не гарантира успешно изкачване. На повече от 7000 метра организмът е подложен на тежък кислороден недостиг, а студът, силният вятър и изтощението превръщат всяко движение в изпитание. Алпинистите могат да прекарат часове в придвижване по участъци, които на по-малка височина биха преодолели значително по-бързо.

За разлика от Еверест, където има по-развита система от комерсиални експедиции и организирана поддръжка на популярните маршрути, Анапурна I остава предизвикателство предимно за хора със сериозен високопланински опит. Самата планина има и популярни трекинг маршрути за туристи, но те са съвсем различни от техническото изкачване към 8091-метровия връх.

Анапурна влиза в историята на 3 юни 1950 г., когато французите Морис Ерцог и Луи Лашенал стават първите хора, покорили осемхилядник. Повече от 75 години по-късно планината продължава да бъде едно от най-опасните предизвикателства в световния алпинизъм.

Снимка на маршрута: @arjunvajpai

Мария Пенчева